Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Псалмите са безценни молитви по пътя към Бог
Нека християните да се научат да се молят с думите на Псалмите. Това бе призива отправен
от Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция на площад „Свети Петър”, който с
катехистичната беседа посветена на псалм 110 (109), завърши цикъла за Молитвата чрез
Псалмите. Псалм 110, посочи Папата, чества - чрез образа на царя и свещеник Мелхиседек
– царствеността на свещенството на Христос и оттук на победата на Божията любов над
смъртта.
Чувства на радост и тъга, съмнения и страх, които получават отговор
и утеха. Това е основната характеристика на Псалмите в които намираме цялостната личност
на човека с неговите устреми и противоречия. Но в тях срещаме и Бог с неговото благоволение
и сила. Псалмите, посочи Папата, „са безценни молитви”, които си заслужва да бъда
открити и преоткрити като спътници във всекидневието на вярващите:
„Подновявам
още веднъж призива към всички да се молите с Псалмите, използвайки часослова на Църквата,
със сутрешната хвалебствена молитва, вечерната молитва и молитвата преди лягане. По
този начин нашата връзка с Бог ще се обогати по всекидневния път към него и ще се
реализира в радостта и вярата”.
Псалм 110 (109), посочи Папата,
е най-цитираният Псалм в Новия Завет, защото олицетворява с вдъхновена прецизност
мисията на Христос на земята:
„Това един многообичан
от древната църква и вярващите от всяко времеПсалм. Вероятно в началото
тази молитва е свързана с интронизацията на царете от Давидовия род; въпреки това
нейният смисъл преминава отвъд специфичните исторически обстоятелства, разгръщайки
се към по-широки измерения, превръщайки се във възхвала на победоносния Месия, прославен
и стоящ от дясно на Бога Отца”.
Личността, която се откроява в стиховете
на Псалма е цар Мелхиседек, царя свещеник на Салем, който – припомни Папата – „благослови
Аврам и поднесе хляб и вино след победоносната битка на патриарха за спасението на
Лот от ръцете на неприятелите, които го бяха пленили”. Ето защо, отбеляза Бенедикт
ХVІ, „Мелихиседек съдържа в себе си онези черти на царственото свещенство, които ще
станат видими с идването на Христос”:
„Във възкръсналия и възнесъл
се на небето Господ Исус, който седи отдясно на Отца, се осъществява пророчеството
на Псалм 110 (109) и свещенството на Мелхиседек достига до своята кулминация. Принасянето
на хляба и виното от Мелхиседек по времето на Аврам, намира своята пълнота в евхаристичния
жест на Исус, който в хляба и виното дарява себе си и побеждавайки смъртта, дарява
на всички вярващи живота”.
Главни действащи лица в този Псалм, отбеляза
Папата, са Бог и царя, неговият избраник, който е поставен от дясната Му страна, знак
на „абсолютна привилегия”. Въпреки това, подчерта Бенедикт ХVІ, „истинската царственост
има смисъл само ако е живяна, както Христос, „в служба на другите и в себеотдаването”:
„Упражняването
на властта е задължение, което царя получава пряко от Господ и отговорност, която
трябва да живее в подчинение и послушание, превръщайки се по този начин в знак сред
народа на мощното и прозорливо присъствие на Бог”.
Непобедимостта
и способността на царя да преобразява своите неприятели е друг ясен знак за месианския
характер на Псалма, посочи Папата. Това, е преди всичко знак за голяма утеха и надежда
за цялото човечество:
„В света съществува много зло, съществува една
постоянна битка между доброто и злото и изглежда сякаш злото е по-силно. Но това не
е така! По-силен е Господ, нашият истински Цар и Свещеник, Христос, защото се бори
със силата на Бог и въпреки, че всички неща, каращи ни да се съмняване вположителния
край на историята, побеждава Христос, побеждава доброто, побеждава любовта, а не омразата”.