Отношенията между Църквата и политиката

Църквата не се намесва по никакъв начин в политиката, но въпреки това тя винаги проявява интерес към нея, защото е разбирана като служение за общото благо на човека. Това е принципът утвърден преди 45 години в пасаж на догматичната Конституцията Gaudium et spes в която миряните християни са насърчени да участват в политиката с подходящи професионални умения, но преди всичко с последователността, изисквана от тяхната вяра.

Свещениците трябва да стоят далеч от политиката. Вярно ли е, или не? Това зависи от контекста. Кодексът на каноничното право препоръчва духовниците „да не взимат активно участие в политическите партии и в ръководството на синдикални организации” (ал. 287). Но ако под „политика” се разбира усилието за общото благо, е ясно, че при това тълкуване, тя трябва да представлява интерес за свещениците. Във всеки случай, остава в сила принципът, формулиран от Gaudium et spes: “Църквата [...]по никакъв начин не се идентифицира с политически общности и не е обвързана с никоя политическа система” (76). В действителност, мисията на Църквата надвишава всяка политическа гледна точка. Конституцията от Събора подчертава, че „политическата общност и Църквата са самостоятелни и независими една от друга в своята област” (GS 76). Въпреки това, тя посочва същевремено, че и двете реалности са в услуга на човечество. От друга страна, католиците миряни принадлежат към различни политически партии.

Проблемът днес не се състои в политизирането на свещениците, а в недостига на политици християни, професионално и морално способни да се ангажират в политиката като християни. От учението на Събора недвусмислено следва, че вярващите миряни не трябва да се отказват от политическа дейност. Напротив, точно те са призвани да присъстват в различните структури на политиката, при условие, че останат верни и последователни във вярата си. Желателно е това присъствие да се характеризира, както четем в Gaudium et spes, от „ясно разграничаване между дейностите на които вярващите се посвещават [...] от свое име, като граждани, ръководени от своята християнска съвест, и действията им в името на Църквата в общение със своите пастири”. Надяваме се, че в институциите на ЕС няма да липсват политици, способни да приложат този принцип на практика.