Вярата в ежедневието: Как да избягаме от баналността на ежедневието

Съществуват два пътя за да се избяга от баналността и рутината на делничното.
Първият се състои в установяването на дистанция, дори от физическа гледна точка, с ежедневното ми обкръжение. Така бих могъл да се оттегля на спокойствие. Мога да седя в ъгъла си за размишления и да размишлявам в тишина. Мога да вляза в църква и да остана там в тишина или да се присъединя към литургия. Оттеглянето на подобно място ми позволява да постигна ново качество в широк смисъл. Това е сакралното време.

Сакрално е онова, което е извън света. Сакралното време принадлежи на Бог и на мен. В него изискванията на делничното нямат никаква сила върху мен. Ежедневната програма не съществува, нито хората с техните очаквания . В него мога да дишам с пълни гърди, да бъда изцяло себе си. Тези свети места и това свято време са необходими за мен, за да не потъна в отчуждението, за да не изгубя себе си сред всичко онова, което ми тежи и за да възстановя контактa с истинската си същност, която се изгубва в делничното. Там където е моето истинско аз, там и Бог е в мен. Бог е този, който винаги ме освобождава от рутината на делничното и от властта на хората.

Вторият път се състои в приемането на баналността и на рутината на моето ежедневие и в откриването на специалното в очевидното и нормалното. Ежедневието ми често протича монотонно. Ставам в един и същи час. Върша същата работа, която не винаги е интересна. Ако приема обаче монотонността на ежедневието, тогава делничното за мен става важно място за духовно обучение. Наистина, тук упражнявам лоялността си към себе си, към другите и към Бог. Тук упражнявам алтруизма си. Посвещавам се изцяло на тази работа, на тези хора, заради който съм тук днес. Така делничното не е празно място, а е мястото където упражнявам и прилагам на практика любовта си. Това значи, че също и в делничното ще имам моменти, който ще ми носят щастие. Така внезапно празното ще се изпълни, тривиалното ще стане свещено и рутината ще се разчупи и ще се отвори към божествените изненади благодарение на които божествената любов се се устремява в ежедневието ми.

По Анселм Грюн, Бистра Пищийска