Отец Асен Генов навърши 60 години свещенство: „Послушайте Блажен Евгений и ще видите, че с помощта на молитвата всичко е възможно”

За себе си казва, че от малък е желаел да стане свещеник. С другите деца играел на „църковни празници”, обличал бели ризи и причестявал другите деца с подредени във ваксена кутия нарязани сливи. Бъбрел нещо, уж на латински. Вече 60 години желанието на отец Асен Генов е реалност. Посоката в нелекия свещенически живот му дава тогавашния Никополски епископ, а днес Блажен Евгений Босилков, ръкополагайки го на 4 ноември 1951. „Трудности е имало, но с Божията помощ съм надделял”, каза отец Асен за духовната си служба. „По вдъхновение от Блажен Евгений Босилков, моля редовно Броеницата – трите вида тайни, а сега и светлите. Послушайте Блажен Евгений и ще видите, че с помощта на Броеницата и на молитвата всичко е възможно.” Думите на този „ветеран” в живота на Църквата в България звучат не само като лично свидетелство, а и като пожелание към новото поколение вярващи, за да посрещнат с надежда литургичния празник на първия Блажен на Католическата църква в България, който се отбелязва на 11 ноември.

Росица Златева припомня накратко свещеническия път на отец Асен Гагов и разговаря с него пред микрофона на Радио Ватикана:
***************
Отец Асен Генов е роден на 12 май 1925 г. в семейство с 8 деца. Кръстен е на 13 май същата година. Детството му преминава в бедност, от малък остава без майка. През 1938 г. приема Първо причастие, а година по-късно и Миропомазание. Свещеникът, който го изпраща в семинарията в Свищов е отец Стефан Драгалиев. Започнал Семинарията в Свищов, но поради войната ги преместват в Малчика. Две години служи войник. Продължава да учи теология в Русе, за да стане свещеник. Ръкоположен е за свещеник от Никополския епископ Евгений Босилков на 4 ноември 1951 г. в родното му село Малчика. Най-напред е назначен в енория „Св.Антон” в Белене и там служи около една година. Следват енория „Св.Троица” в с.Асеново, където работи 11 години, църквата „Рождение на Блажена Дева Мария” в Белене и енория „Св.Йосиф” с.Бърдарски геран, където служи 37 години. Няколко години служи като капелан на манастира на сестрите-бенедиктинки в с.Царев брод, Шуменско, а през 2001 г. отбелязва 50 годишен свещенически юбилей. Първо изобщо не иска, по собствените му думи, но после три пъти празнува тържествено: в родното село Малчика, в Бърдарски геран и в Катедралният храм в Русе. Последната служба на о.Асен е отново в Бърдарски геран. Понастоящем живее в енорията в Плевен, в манастира на отците францискани - конвентуалци. На 4 ноември в църквата "Св.Дева Мария от Фатима" в гр.Плевен, с благодарствена литургия от 18.00ч., отец Асен, заедно с отец Станислав Жемински и отец Евгений Ружански, отбеляза 60 годишнината от своето ръкополагане. Епархийното честване на неговия юбилей ще бъде тържествено отслужено на 12 ноември в Белене, на празника на Блажен Евгений, заедно с това на отец Йосиф Йонков.

Какво си спомняте от деня на своето ръкоположение?
„Какво си спомням... то беше в Малчика, от Блажен Евгений Босилков. Радостен момент беше, но вече в трудни времена. Беше забранено да водим вероучение на децата и това беше тежко за нас. Вече знаехме, че идват трудности и трябва да се внимава, през време на проповед, да не кажеш нещо „противно”. Дядо Куртев, Бог да го прости, и той ни предупреждаваше. Блажения Е.Босилков... той знаеше какво ще стане, знаеше че ще го хванат. Затова се върна /от Рим/, защото ако не беше се върнал, кой знае какво още щяха да направят /комунистите/. Той молеше много Св.Броеница и винаги ни е съветвал да молим Светата броеница. Тя е една благодат голяма, за да получим вечното спасение. За съжаление бяхме за кратко в общение ... знаете какво се случи. Той винаги ни съветваше да съблюдаваме и изпълняваме църковните закони. И ние ги изпълнявахме - нали за това бяхме учили, бяхме се подготвяли.”

Свещеническото ви служение преминава през атеистичното време на комунистически режим. Как успявахте да съхраните и разпространявате вярата?
„Аз лично някакви големи проблеми с комунистите и властта не съм имал. Били са донякъде благосклонни към мене. Знаеха, че например като ходя на Ивановден да благославям, никога няма да вляза там, където хората не искат. Но съм благославял и семейства на комунисти. Не бяха всички лоши, времето беше такова. Те гледаха да си изпълняват службата. И между тях имаше хора... Кръщавал съм също и деца на комунисти, даже на партизани. Времената бяха такива и ние се съобразявахме, нямаше друг начин... но не всички комунисти бяха злобни, не всички са искали да навредят... От самата Русия идваха заповедите, но имаше някои, които ни защитаваха, не разрешаваха да се събарят църкви... При своето явление, Дева Мария каза: когато и да е, но аз ще победя. И така стана.”

Какво ще пожелае на новото поколение християни?
„Да са живи и здрави и да бъдат истински християни! Да бъдат за пример! Да бъдат добри! Нашия грях, греха на християнина, е като светулка, не можем да го укрием. Бог ще ни освети и ще покаже нашите дела. Дори да се опитваме, ние не можем да се скрием от хората. Лошите ни дела светят. Всичко се открива и вижда бял свят. Нашите дела трябва да са такива, че утре да не се срамуваме...”

dg/ rv