През ноември Папата се моли за Източнокатолическите църкви и за справедливост и помирение в Африка

Общо молитвено намерение
„За да бъдат Източнокатолически църкви и техните вековни традиции познати и ценени като духовно съкровище за цялата Църква”: така е формулирано Общото молитвено намерение на Папата за месец ноември. В него Светият Отец благодари на католиците от източен обред за тяхната вярност, платена с кръв през вековете до днешно време и уверява в своята подкрепа и дълбоко признание към Източнокатолическите църкви за изключителната им роля като "живи свидетели на тази традиция”. Без постоянна връзка с традицията на своя произход, припомня Папата, няма бъдеще за Христовата Църква.

*********
„Източните църкви пазят ехото от първото прогласяване на Евангелието; най-древните спомени за знаците, дадени от Господа; първите отражения на Великденската светлина и трептящия пламък на Петдесятница, който никога след това не е угасвал. Тяхното духовно наследство, чиито корени са в учението на апостолите и отците на Църквата, е дало живот на вековни богослужебни, богословски и дисциплинарни традиции, демонстрирайки способността на " Христовата мисъл" да опложда културите и историята.

Затова, подобно на моите предшественици, гледам към Църквите от Православната традиция с уважение и обич: "Между нас съществува тясна връзка. Почти всичко между нас е общо, но преди всичко, ние имаме един и същи истински копнеж за единство". (Orientale Lumen, н. 3). Надеждата, която извира от дълбините на сърцето е, че този копнеж скоро ще може да намери своето изпълнение.

Универсалната църква намира в наследството на своя произход също способността да говори с един глас и убедително на мъжете и жените от днешния ден: "Думите на Запада се нуждаят от думите на Изтока, така че Божието слово да може все по-ясно да разкрива своето неизмеримо богатство". ( Orientale Lumen, н. 28).

Вторият Ватикански вселенски събор, изрази надеждата, че Източните църкви могат да "процъфтяват и да изпълняват с нови апостолски сили задачата, която им е възложена" (Orientalium Ecclesiarum, н. 1) "за насърчаване на единството на всички християни, по-специално на Източните християни, според ... декрета за Икуменизма (Unitatis redintegratio), преди всичко с молитва, с примера на техния живот, с тяхната добросъвестна вярност към древните традиции на Изтока, чрез по-доброто опознаване едни други, като работят заедно и от братското отношение към хората и нещата " (пак там., н. 24).

Благодарение на вековната традиция в начина им на живот, те ще трябва първи да поемат междурелигиозното предизвикателство в духа на истината, уважението и реципрочността, така че различните култури и традиции да могат да открият взаимната си отвореност към другите в името на единия Бог (вж.Деян. 2: 9-11).

Потвърждавам необратимостта на икуменическия път и неизбежния диалог между религиите. Оценявам правилното прилагане на синодалната колегиалност и осигуряването на църковното израстване, вдъхновени от новооткритата религиозна свобода.

Папата взима присърце приоритета на духовното формиране, както и служението, насочено към обновяването на семейството, към младежите и званията и оценяването на пастирската грижа за културата и благотворителността. Благотворителната дейност, която е под надзора на Конгрегацията с мандата даден й от Папата и чрез която Светата Земя и други източни региони получават, по един организиран и балансиран начин, необходимaтa духовна и материална подкрепа за техния обичаен църковен живот и за специалните им нужди, трябва да продължава и да нараства.

Нужни са общи усилия за посрещане на сериозния феномен на миграцията, която често лишава крайно измъчените общности от най-добрите им ресурси. От съществено значение е да се гарантира на мигрантите задоволителен прием в новата им среда и необходимата им връзка със собствената им религиозна традиция”.

Мисионерско молитвено намерение
„За да може Африканският континент да намери сили в Христос да търси справедливост и помирение както беше пожелано от втория Синод на Африканските епископи”: така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на Папата за месец ноември. В него Светият Отец насочва поглед към Втората специална асамблея за Африка на Синода на епископите на тема “Църквата в Африка в Служба на помирението, справедливостта и мира: “Вие сте солта на земята …вие сте светлината на света” (Матей 5:13-14)”. Папата полага акцента върху три приоритета за африканския континент: помирение, справедливост и мир.

*********
„Според Вторият Ватикански вселенски събор “Църквата, в Христос, е по природа тайнство, знак и средство за общение с Бог и единение между мъжете и жените” (Lumen gentium, 1). За да изпълнява мисията си добре, Църквата трябва да бъде общност от личности, помирени с Бог и помежду си. По този начин, тя ще може да прогласява Благата вест на помирение в съвременното общество, което за съжаление изживява конфликти, актове на насилие, войни и омраза в различни точки на света. Вашият континент, за съжаление, също не бе пощаден и както преди, така и днес е сцена на печални трагедии, които викат за истинско помирение между народите, етническите групи и индивидите. За нас, християните, това помирение се корени в милостивата любов на Бог Отец, и е постигнато посредством личността на Исус Христос, който в Светия Дух, е поднесъл благодатта на помирението на всички. Нейните резултати ще се проявят в справедливостта и мира, които са необходими за изграждането на един по-добър свят.

И наистина , какво по-драматично, в настоящия социално-политически и икономически контекст на африканския континент, от жестоките конфликти между етническите групи или между братските народи? Ако Синодът от 1994 г. настояваше за Църквата като семейството на Бога, с какво може тазгодишният Синод да допринесе за изграждането на Африка, жадуваща за помирение и в търсене на справедливостта и мира? Местните или регионални войни, кланетата и геноцида, извършвани на континента трябва да ни предизвикат по един конкретен начин: ако е вярно, че в Исус Христос ние принадлежим към едно семейство и споделяме един живот - тъй като в нашите вени тече кръвта на самия Христос, който ни превърна в чеда на Бог, членове на Божието семейство - то тогава трябва да се сложи край на омразата, несправедливостта и кръвопролитните войни.

Имайки предвид растежа на насилието и нарастването на егоизма в Африка, кардинал Бернарден Гантен, призова през 1988 г. за едно богословие на братството в отговор на настоятелните жалби на бедните и малките (Осерваторе Романо, френското издание12 април 1988 г., стр. 4-5). Вероятно той е имал предвид думите на Лактанций, римски оратор от северна Африка, написани в зората на четвърти век: "Първата задача на справедливостта е да признае другите като братя и сестри. Ако действително сме създадени от същия Бог и сме родени по същия начин, по отношение на справедливостта и на вечния живот, ние със сигурност сме единени от връзките на братството, този които не признава тези връзки е несправедлив”. (Divinae institutiones (Божествени поучения) 54, 4-5: S.C. 335, п. 210). Църквата, като семейството на Бог в Африка, насочи специално внимание към бедните на Първата специална асамблея на Синода на епископите. Така тя показа, че ситуацията на дехуманизация и потисничество, която измъчват африканските народи, не е необратима, а напротив, тя поставя пред всеки един предизвикателството на обръщане, святост и интегритет.

Синът, чрез които Бог ни говори, е Словото станало плът. Това бе предмет на дискусии на последната Дванадесета Обща редовна асамблея на Синода на епископите. Като стана плът, това Слово се превърна в основата на всичко, което сме и всичко, което правим, То е основата на всеки живот и на целия живот. Ето защо, въз основа на това Слово, ние трябва да подобрим африканските традиции, и коригираме и усъвършенстваме разбирането им за живота, човечеството и семейството. Исус Христос, Словото на живота, е източникът и пълнотата на целия ни живот, защото Господ Исус е медиаторът и спасителят.

Наложително е християнските общности все повече да стават средища за слушане на словото Божие и медитация на Светото Писание. Именно чрез такива медитативни и общностни четения в Църквата, християнинът среща Възкръсналия Христос, който му говори и предлага обновена надежда в пълнотата на живота, който дава на света.

Що се отнася до Евхаристията, тя прави истинско присъствието на Господ в историята. Посредством истинността на Неговото тяло и Неговата кръв, Христос, с цялата си същност присъства в живота ни. Той е винаги с нас до края на времената (виж Матей 28:20) и Той ни изпраща обратно в нашето ежедневие, за да го изпълним с Неговото присъствие. В Евхаристията ясно се вижда, че нашият живот е изграден от връзките на общение с Бог, с нашите братя и сестри, и с цялото творение. Евхаристията е източникът на единството, постигнато в мир.

Словото на живота и Хлябът на живота предлагат светлина и храна като лек и прехрана в нашето пътуване на вярност към Учителя и Пастира на нашите души, необходими на Църквата в Африка, за да изпълнява служението на помирение, справедливост и мир, в съгласие с плана за живота, предвиден от самия Господ. “Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света” (Матей 5:13-14). За да могат те наистина да бъде това, вярващите трябва да се обърнат в сърцата си и да следват Исус Христос, те трябва да станат негови ученици, за да бъдат свидетели на неговата спасителна сила.

По време на земния си живот Исус бе "силен на дело и слово " (Лука 24:19). Чрез възкресението си, Той подчини на Себе си всяка власт и сила (вж. Кол 2:15), всяка сила на злото, за да освободи онези, които са кръстени в Неговото име. “Стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува” (Гал 5:1). Християнското звание се състой в отдаването на себе си, за да бъдеш освободен от Исус Христос. Той е победил греха и смъртта и предлага на всички пълнотата на живота. В Господ Исус не съществува повече нито евреин, нито езичник, ни мъж, ни жена (вж. Гал 3:28). В плътта си , той е помирил всички народи. Чрез силата на Светия Дух, призовавам всеки един: "помирете се с Бога!" (2 Кор 5:20). Нека етническите или културни различия, разликите в раса, пол или религия никога не стават причина за спор между вас. Вие всички сте чеда на Бог, нашия Отец, Който е на небесата. С това убеждение в сърцата ще ви бъде възможно да изградите по-справедлива и мирна Африка, една Африка достойна за справедливите очаквания на всички нейни чеда”.

bp/ rv