Бенедикт ХVІ отслужи литургия за покойните кардинали и епископи: Божията любов е по-голяма от бездната на смъртта

Христовият Кръст изкупи човека и природата, откривайки че границите на Божията любов към неговите творения са по-големи от бездната на смъртта. Това подчерта Папата на литургията за починалите през годината кардинали и епископи, която отслужи във Ватиканската базилика. Папата припомни имената на десетимата покойни кардинали – Урбано Наварете, Микеле Джордано, Варей Ватаятай, Джовани Салдрини, Агустин Гарсия-Гаско Висенте, Георг Максимилиан Стержински, Казимерес Швятек, Вирджилио Ное, Алойзиус Метю Амброзич, Аджей Мария Дескур.

Бенедикт ХVІ цитира думите на пророк Осия, предложени в литургичните четива, спирайки се на трите дни в които се концентрира две хилядолетната вяра на Църквата. Онази „зашеметяваща тайна” на Исус, която преминава от живота към живота, преминавайки през Голгота и гроба:

„Също и ние пред смъртта не може да не изпитаме чувствата и мислите продиктувани от нашето човешко състояние. Но в това винаги ни изненадва и превъзхожда един Бог, който е толкова близо до нас, че дори не се спира пред бездната на смъртта, а я преминава, оставайки за два дни в гроба”.

След това идва третият ден и „кръщението на страданието” на Исус се превръща за всеки човек, който вярва в Него, в началото на живот, който не умира:

„Бездната на смъртта е запълнена от една друга, още по-голям бездна, която е Божията любов. По този начин смъртта няма вече никаква власт над Исус Христос, нито върху онези, които чрез вярата и Кръщението, се присъединиха към Него. „Ако сме умрели с Христос – казва Свети Павел – то вярваме, че ще живеем също с Него””.

Въпреки това, подчерта Бенедикт ХVІ, тази надежда за живот след смъртта се превръща в сигурност „само в Христос”. Той дава същността, „реалния фундамент” на онова, което преди това „рискуваше да се превърне в илюзия, в символ, извлечен от ритъма на сезоните, от един есенен дъжд или от пролетта. По времето на пророк Осия, поясни Папата, „съществуваше опасността вярата на народа на Израил, да бъде повлияна от натуралистичните религии в кананейската земя, но тази вяра не може да спаси никой от смъртта”. Ето защо, прибави Папата, „Божията намеса в драмата на човешката история не се подчинява на нито един природен цикъл, а зависи само от Неговата благодат и вярност”. Най-конкретният знак на този „нов живот” е Кръстното дърво на Исус:

„Без Кръста Христов, цялата енергия на природата остава безсилна пред отрицателната сила на греха. Бе необходима една благодатна сила, по-голяма от онази, която променя природните цикли, едно Благо, по-голямо от това на самото творение: една Любов, която извира от „сърцето” на Бог и, която откривайки смисъла на творението го обновява и насочва към неговата първоначална и крайна цел”.

svt/ rv