Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: отвъд смъртта не е нищото, а Божията любов

В деня на който Църквата възпоменава всички покойни, Бенедикт ХVІ говори за смъртта и отвъдното. Възпоменанието на покойните, каза Папата в своето катехистично размишление, е своеобразен „път на надеждата за вечността”. „Зад настоящето не съществува нищото, а именно вярата във вечния живот дава на вярващия сили, за да обича силно земята и да изгражда бъдещето”. Чрез своята катехистична беседа Папата се превърна в своеобразен спътник на онези, които в тези часове преминават през гробищните алеи, търсейки да потушат смесените чувства и отговор на въпроса, защо „смъртта вдъхва страх”. Вечерта, по традиция, Папата посети ватиканската крипта, за да се поклони пред гробовете на своите предшественици, а на 3 ноември ще отслужи заупокойна литургия за всички епископи и кардинали починали през годината.

„Точно в тези моменти в нас преобладава чувството на отхвърляне, защото не можем да приемем, че всичко красиво и велико, което е реализирано през целия живот, изведнъж ще бъде заличено, ще падне в бездната на нищото. Преди всичко ние чувстваме, че любовта предполага и изисква вечността и че не е възможно да приемем тя да бъде разрушена само за миг от смъртта”.

Който се грижи за своите покойни с любов, продължи Папата, се опитва „да им дари един вид втори живот”. Опитва се да се изправи пред онова усещане, че един ден, в края на живота, ще бъдем съдени за делата „преди всичко за онези тъмни моменти, които опитно премахваме или се опитваме да премахнем от съвестта си”:

„В известен смисъл жестовете на обич и любов, които обграждат покойният, са начин да го предпазим, убедени че те няма да останат без резултатни при последния съд. Това може да го доловим в голяма част от културите, които характеризират човешката история”.

Днес, „поне привидно”, светът е „много по-рационален”, отбеляза Бенедикт ХVІ, поради което „е разпространена тенденцията да се мисли, че към всяка реалност трябва да се подхожда с критериите на експерименталната наука и че на големия въпрос за смъртта, трябва да се отговори не с вярата, а изхождайки от емпиричните и изпитани познания:

„Не си даваме достатъчно сметка, че именно по този начин се подадохме на форми на спиритизъм, в опитите да установим някакъв контакт с отвъдния свят, представяйки се че съществува, една реалността, която е копие на настоящата”.

Посещението на гробищата и погледа отправен към снимката на нашите покойни близки, е ситуацията на която нито една наука може да даде отговор. Гробовете, прибави Бенедикт ХVІ, разкъсват душата, което преминава отвъд рационалното:

„Това е така, защото въпреки, че смъртта често е една почти забранена тема в нашето общество и съществуват постоянни опити за нейното заличаване от нашите мисли, тя засяга всеки един от нас (…). Пред тази тайна всички несъзнателно търсим нещо, което да ни прикани да се надяваме, знак, който да ни даде утеха, хоризонт, който да ни дари бъдеще. Пътят на смъртта в действителност е път на надеждата. Затова посещението на гробищата, както и четенето на надписите на надгробните плочи, е един своеобразен път, белязан от надеждата във вечността”.

Именно тази е истината, поясни Папата, която Църквата живее и свидетелства, когато чества Светците и възпоменава покойните, по стъпките на Христовото възкресение, което отвори на човека „портите на вечността”.

„Само онзи, които съумее да разпознае в смъртта една голяма надежда, може да живее един живот изхождайки от надеждата. Ако ние сведем човек само до неговото хоризонтално измерение, до онова което може да се долови емпирично, то тогава живота губи своя дълбок смисъл. Човек се нуждае от вечността, а всяка друга надежда за него е твърде кратка, твърде ограничена (…) Човек може да се обясни и да намери своя най-дълбок смисъл, само ако съществува Бог”.

„Когато посещаваме гробищата, за да се молим с обич за нашите покойни - посочи Папата - всички сме призвани да подновим смело и уверено нашата вяра във вечността, но също и да живеем и свидетелстваме в света тази голяма надежда”.

"Зад настоящето не съществува нищото. Именно вярата във вечния живот дава на християнина смелостта да обича още по-силно тази наша земя, да работи за изграждането на едно бъдеще, за да и даде една истинска и сигурна надежда".

В края, синтезирайки катехистичната беседа на различни езици, Папата повери младежите, болните и младоженците на покровителството на Свети Карло Боромео, архиепископ на Милано, чийто литургичен празни Църквата чества на 4 ноември. „Свети Карло Боромео – припомни Бенедикт ХVІ – бе неуморим учители и водач на своите събратя”. Нека неговият пример, завърши Светият Отец, „помогне на вас скъпи младежи, да позволите на Христос да ви води във вашите решения е да Го следвате без страх; да насърчи вас, скъпи болни, да поднесете страданията си за Пастирите на Църквата и спасението на душите; и да подкрепя вас, скъпи младженци, в благородното служение към живота”.

svt/ rv