Женският гений в служба на Църквата

Средновековието не е само историческа епоха. Също r днес съществува един "средновековeн дух, изпълнен с мрак, който буди тревога". Всички сме "заплашени да живеем така, сякаш Бог не съществува”, което означава да сме съпътствани от песимизма и недоверието. Това често напомня Бенедикт ХVІ в контекста на съвременната култура, но заедно с това напомня на християните да не забравят християнския оптимизъм и надежда. Пример за това е неговия катехистичен цикъл посветен на женския гений, който представи по време на генералните аудиенции, които провежда всяка сряда във Ватикана. Папата насочи вниманието на вярващите именно към живота и делото на някой велики Светици от Средновековието, оставили незаличими следи по пътя на християнството в Европа и света и превърнали се в модел за съвременните християни.

„Църквата благодари за всяка проява на женския гений в историята на всички народи и нации - посочи Папата цитирйки апостолическото писмо на Йоан Павел ІІ Mulieris dignitatem (1988). Тя благодари за всички харизми, които Светият Дух дари на жените в историята на Божия народ, за победите, които тя дължи на тяхната вяра, надежда и любов; благодари за всички плодове на женската святост. Също и в онези векове от историята, които ние наричаме Средновековие, немалко женски фигури се открояват със своя свят живот и богатство в поучението”. (Генерална аудиенция, 1 септември 2010)

Жените от средновековието, изграждат съвременния облик на Църквата. От първата Светица, Хилдегард от Бинген - с нейните дарби на литераторка, музикантка и тънък познавач на микро и макрокосмоса - до Жана д’Арк, приятелка на Евангелската истина и враг на всяко нейно изопачаване:

„Света Жана д’Арк ни приканва да имаме висока мярка за християнския живот: да направим от молитвата водещ елемент в нашето всекидневие; да имаме пълно доверие в изпълняването на Божията воля, каквато и да е тя; да живеем милосърдието без да очакваме облаги и без ограничения и като нея да извлечем от Любовта Христова дълбоката любов към Църквата”. (Генерална аудиенция, 11 януари 2011)

Пред вярващите и света Бенедикт ХVІ представи дейни жени и мистички, чиято изходна точка е любовта към Исус, а крайната цел е любовта към човечеството, което трябва да бъде отведено до Христос. Пример за такова християнство, универсално и същевременно дисретно, изпълнено с молитви и съзерцателния живот, е Света Киара от Асизи:

„Киара се криеше в манастирските стени, но нейният живот бе познат на всички. Киара мълчеше, но нейната слава викаше силно. Скъпи приятели, светците са онези, които правят света по-добър и го преобразяват дълготрайно, вдъхвайки енергия, която само любовта вдъхновена от Евангелието може да породи. Светците са големите благодетели на човечеството!”. (Генерална аудиенция, 15 септември 2010)

Сред жените Светици е и една кралица, Елизабета Унгарска, икона най-благородния лик на властта: безстрашното лично служение към най-бедните, отхвърлените, жертвите на несправедливостта и болните. В тази своят дейност Елизабета е подкрепена от съпруга си, крал Лудвик, което показва, че тайната на щастието на една двойка се крие в служението към ближните:

„Елисавета помага на съпруга си да възвиси неговите човешки качества до свръхестествено ниво, а в замяна на това той защитава нейната щедрост към бедните и нейните религиозни практики. Възхищавайки се на голямата вяра на съпругата си и нейното внимание към бедните Лудвиг и казва: „Скъпа Елисавета, Христос е този, който уми, нахрани и за който се погрижи”. Това е ясно свидетелство, че вярата и любовта към Бог и ближните укрепват семейният живот и задълбочават брачният съюз”. (Генерална аудиенция, 20 октомври 2010)

Светците са оптимисти и имат много причини, за да бъдат такива. В катехистичната беседа посветена на Джулиана от Норуич, Папата припомня сърцевината на нейната мъдрост: ако вярваш в Бог, всичко ще свърши добре”:

„Обещанията на Бог винаги са по-големи от нашите очаквания. Ако поверим на Бог и Неговата безкрайна любов нашите най-чисти и дълбоки желания на сърцето, тогава няма да бъдем разочаровани. Тогава „всичко ще бъде наред” и „всяко нещо ще бъде за добро”: това е крайното послание на Джулиана от Норуич, което предава и което също ви предлагам днес”.
(Генерална аудиенция, 1 декември 2010)

svt/ rv