Бенедикт ХVІ: празникът на светците и възпоменанието на покойните напомнят че човешката съдба е в ръцете на Бог

Празникът Всички светци, който Църквата чества на 1 ноември и възпоменанието на покойниците на следващия ден ни припомнят да издигнем погледа си от земната реалност към измерението на вечността и светостта. Това каза Бенедикт ХVІ по време на молитвата Ангел Господен, която произнесе днес по обед на площад Свети Петър пред повече от 10 хиляди вярващи и поклонници от цял свят.

„Всички членове на Божия народ са призвани към светостта”, подчерта Папата и припомни нейното значение: „В молитвата на Църквата тя означава Христовото Тяло, средство за участие в светите Тайнства - на първо място Евхаристията – и всички светци на които се поверяваме от деня на нашето Кръщение”.

„Всички сме призвани да гледаме на Църквата не в нейния крехък времеви и човешки аспект, а като общение на светци, както сам Христос я иска”.

Пътищата към светостта са много, допълни Папата, но обединяващата им точка е „подражанието на Христос до края на нашия земен път”.

„Всички фази на човешкия живот могат да се превърнат в пътища към светостта с помощта на благодатта, усилие и постоянство”.

С поглед към „небесния хоризонт на Църквата”, каза Папата, християните са призвани да припомнят и покойниците и „всички души поели към пълнотата на живота” не случайно след празника на Всички светци. „Още от началото на християнската вяра – обясни Папата - земната Църква съхранява с дълбоко състрадание паметта на покойните, признавайки общението им с цялото мистично таяло на Исус Христос”.

„Затова, нашата молитва за покойните не е само полезна, но и необходима, тъй като тя не само може да им помогне, а да направи действено тяхното застъпничество за нас”.

Освен, молитвата, важна част от празника на покойните е посещението на гробищата, продължи Папата, тъй като „съхраняват нашата близост и чувства към напусналите този живот и ни напомня, че всички вървим към един друг .живот отвъд смъртта”.

„Затова, дължимата скръб и плач от земния край не трябва да преобладават над сигурността във възкресението и надеждата за достигане на вечното блаженство – момента на пълното удовлетворение в което цялото ни обгръща и ние обгръщаме цялото”.

dg/ rv