Бенедикт ХVІ в Асизи: насилието мотивирано и оправдано с религията е отричане на Бог

Религиите не могат никога да бъдат причина за насилие. Различните вероизповедания и междурелигиозният диалог трябва да бъдат основата за мира. Това е призивът на Бенедикт ХVІ отправен в Асизи към представителите на всички световни религии и към група от не вярващи, по време на Световния ден на молитва и размисъл за мира, 25 години след историческата, среща пожелана от Блажен Йоан Павел ІІ. Папата и близо 300 участници в срещата под надслов „Поклонници на истината, поклонници на мира”, пристигнаха тази сутрин в града на Свети Франциск с влак, който късно тази вечер ще ги върне в Рим.

Тероризмът, често мотивиран и оправдан с религията, е отричане на Бог: това е новото лице на насилието, което Бенедикт ХVІ разобличи в Асизи, където преди 25 години неговият предшественик, Йоан Павел ІІ, покани за първи път световните религии на молитва за мира по света. Папата припомни онзи исторически момент в началото на словото си, отправено към около 300 представители на различните вероизповедания. Също и днес картината, която се представя пред погледите на света е на хора на вярата събрани в Базиликата „Дева Мария на Ангелите”, но с една новост: присъствието на невярващи. Обръщайки се към лидерите на християнството, евраизма, исляма и другите вероизповедания, Бенедикт ХVІ начерта историческия профил на онази паметна 1986, когато Берлинската стена символично разделя планетата на два противопоставящи се по между си блокове. Рухването на тази бариера, посочи Папата, показа, че волята на народите да бъдат свободни е по-силна от оръжията на насилието и преди всичко, че зад материалната власт не съществува никакво духовно убеждение. Това, отбеляза Бенедикт ХVІ, бе победата на свободата да вярваш и оттук, победа на мира. Въпреки това, днес отново съществуват заплахи за това „голямо благо”:

„Свободният свят в голямата си част се откри като свят без насока. Не малко хора разбират погрешно свободата, като свобода за насилия. Неразбирателството придобива нови и ужасяващи лица, а борбата за мир трябва да стимулира по нов начин всички нас”.

Тероризмът, посочи Папата „е едно от новите лица на насилието”. Целенасочените атаки, „заличават всичко онова, което в международното право бе общопризнато и определено като предел на насилието”:

„Знаем, че често тероризмът е мотивиран с религията и, че именно религиозният характер на атаките служи като оправдание за безмилостната жестокост, която вярва, че може да постави настрана нормите на правото по причина на преследваното „добро”. В този случай, религията не е в служба на мира, а като оправдание за насилието”.

Когато насилието е оправдано с религията, подчерта Папата, това трябва да предизвика безпокойство сред вярващите. Бенедикт ХVІ припомни посланието на Йоан Павел ІІ, отправено именно от Асизи преди 25 години: силата на отговора срещу насилието се намира в междурелигиозния диалог. Срещата в Асизи през 1986 бе дело на покаяние, защото католиците, каза тогава Йоан Павел ІІ, „не винаги са били миротворци”. Днес, Бенедикт ХVІ припомни отново тези думи, призовавайки християнската вяра да бъде средство на Божия мир по света:

„Като християнин, искам да кажа: да, в историята, също и в името на християнската вяра се прибягна към насилието. Признаваме го, изпълнени със срам. Ясно е, че това е направено, злоупотребявайки с християнската вяра и в очевиден контраст с нейната истинска същност”.

Липсата на Бог и Неговото отричане корумпира човека, поражда упадъка и води до насилие, посочи Папата. „Враговете на религията виждат в нея основния извор на насилието в човешката история и поради това претендират за премахването и”.

„Отричането на Бог, породи жестокости и безмерно насилие. Това стана възможно само защото човек не признаваше повече нито една норма или съдия, освен самия себе си и претендираше като норма само себе си. Ужасите от концентрационните лагери показват ясно последствията от липсата на Бог”.

Бенедикт ХVІ се спря и на упадъка на човека, което доведе до промяна в духовния климат. В общество, белязано от липсата на желание за щастие, съвсем естествено е насилието да се превърне нещо нормално. По този начин, подчерта Светият Отец, „мирът е разрушен и тази липса на мир разрушава самия човек”:

„Обожаването на мамона, желанието за притежание и власт, се явява като една контра-религия, в сърцето на която не стои човекът, а личната облага”.

Накрая Папата насочи вниманието към новостта от срещата в Асизи: присъствието на група невярващи, мъже и жени на науката и културата, на които не е „даден дарът да вярват, но които въпреки това търсят истината, търсят Бог”. Те задават въпроси както на войнствените атеисти, които претендират, че знаят, че Бог не съществува, така и към последователите на религиите, защото не смятат Бог за лична собственост:

„Тези хора търсят истината, търсят истинския Бог, чийто образ в религиите е скрит, поради начина по който не рядко се практикуват. Фактът, че те не успяват да открият Бог зависи също от вярващите поради тяхната ограничена и понякога изопачена представа за Бог”.

Ето защо, посочи Бенедикт ХVІ, ние „се събераме заедно по този път към истината, за да работим заедно за каузата на мира, срещу всяко насилие, което разрушава правото”. Католическата църква, завърши Папата, „няма да се откаже от борбата си срещу насилието, от своята отговорност за мира по света”.

svt/ rv