2012: Година на вярата

На 17 октомври бе публикувано апостолическото писмо на Бенедикт ХVІ, под формата на Motu Proprio, озаглавено "Врата на вярата" („Porta fidei) с което официално се обявява Годината на вярата. Тя ще започне на 11 октомври 2012 - в контекста на 50.та годишнина от началото на Втория Ватикански събор - и ще завърши на 23 ноември 2013 на празника „Христос Цар”. В писмото, разделено на 15 параграфа, Папата пояснава, че тази специална година е "призив към едно истинско и обновено обръщане към Господ, единствения Спасител на света”.

Папата посочва необходимостта от "преоткриване на вярата” и "желанието да се храним от Словото Божие”. „Вратата на вярата” винаги е отворена, пише Светия Отец: „възможно е да се премине през нея, само когато Словото Божие е възвестявано и когато сърцето допусне преобрязаващата благодат". В съвременното общество, белязано от дълбока криза на вярата, „не можем да позволим солта да стане безсолна и светлината да бъде скрита”. В текстът Папата припомня Христовото учение: „Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен” (Йоан 6,27) и посочва крайната цел на този път: „вярата в Исус Христос е пътя по който окончателното да достигнем до спасението”.

Бенедикт ХVІ посочва, че началото на Годината на вярата ще съвпадне с откриването на генералната Асамблея на Синода на епископите на тема „Новата Евангелизация и предаването на християнската вяра”. „Това е благоприятен повод за специален размисъл и преоткриване на вярата”, пише Папата, като припомня, че не за първи път Църквата е призвана да чества Годината на вярата. Павел VІ обявява подобна Година през 1967, в контекста на 1900 години от мъченическата смърт на Светите Петър и Павел, от тяхното върховно свидетелство на вярата”. По този начин Павел VІ призова Църквата да „осъзнае своята вяра, да я оживи, пречисти, утвърди и изповяда”, обяснява Светия Отец. Големите безредия през обявената тогава Година, посочва Бенедикт ХVІ, „още веднъж показаха необходимостта от подобно честване. Всички вярващи се нуждаят да бъдат утвърдени и разбрани отново и по нов начин, с цел да дадат свидетелство, последователно с историческите условия, различни от миналото”.

Годината на вярата съвпада и с 50-та годишнина от началото на Втория Ватикански събор, което е също подходящ повод да разберем, че текстовете на Съборните отци, както посочва Блажен Йоан Павел ІІ, „не са загубили нито стойността си, нито блясъка си”, пише Бенедикт ХVІ. Вторият Ватикански събор е "голямата благодат от която се облагодетелства Църквата през ХХ век”. „В него ни е предоставен сигурния компас, за да се ориентираме по пътя на новия век”. Съборът, допълва Бенедикт ХVІ, "може и трябва все повече да се превърне в „голямата сила за винаги необходимото обновление на Църквата”.

„Обновлението на Църквата – подчертава Папата – преминава и чрез свидетелството на християните”, които са призвани да озарят „Словото на истината, което Господ Исус ни остави да заблести". Подхранвана от това Слово, Църквата „продължава по пътя на своето поклонничество, преминавайки през гоненията на света и Божиите утехи”. „От добродетелта на възкръсналия Господ, тя извлича силата, за да победи с търпение и любов терзанията и трудностите, които идват както отвън, така и отвътре”. Със Своята любов, Исус Христос привлича към себе си хората от всички поколения, давайки им „мандат, който е винаги нов”. Затова, пояснява Бенедикт ХVІ, също днес е необходимо „убедителното църковно усилие за новата евангелизация, за да се преоткрие радостта на вярата и се открие ентусиазма за нейното предаване”.

Вярата ни прави плодовити „защото изпълва сърцето с надежда, което го предразполага към свидетелство, даряващо нов живот”, продължава в писмото Папата. „Вярата отваря сърцето и разума на онези, които слушат и приемат призива на Господ да се присъединят към неговото Слово”. Само ако вярваме, нашата вяра се увеличава и укрепва, подчертава Бенедикт ХVІ: „единствената възможност, за да имаме сигурност в нашия живот е да се поверяваме постоянно в ръцете на една любов, която е все по-голяма, защото произхожда от Бог”.

Папата подчертава и „дълбокото единство” между делата на вярата и нейното съдържание: „Свети Лука ни учи, че познанието на съдържанието на вярата не е достатъчно, ако сърцето, истинското светилище на човека, не е отворено към благодатта, която позволява да видим в дълбочина и да разберем, че онова което бе възвестено е Слово Божие”. За християнинът, вярата не е личен факт, подчертава Бенедикт ХVІ: „Вярата означава да решим да бъдем с Господ, за да живеем с Него” и предполага „публично свидетелство и ангажимент”. Познанието на вярата е съществено за приемането „с воля и разум” на онова, което ни се предлага от Църквата. От друга страна – прибавя Папата – не можем да забравим, че мнозина, въпреки че не разпознават в себе си дара на вярата, „са в постоянно и искрено търсене на смисъла на живота”. Това търсене е истински „преамбюл” на вярата, защото „води хората по пътя към тайната на Бог”.

Папата припомня в писмото, че за да се придобие систематично познание на съдържанието на вярата, безценна помощ дава „Катехизиса на Католическата Църква”, публикуван на 11 октомври 1992, точно 20 години преди началото на Годината на вярата, обявена от Бенедикт ХVІ. Поучението на Катехизиса за моралния живот придобива значение, само ако е поставено в отношение с вярата, литургията и молитвата, посочва Папа Ратцингер. През настоящата Година на Вярата, Катехизиса на Католическата църква може да бъде „истинско средство за подкрепа на вярата”. За тази цел, Светият Отец приканва Конгрегацията за Доктрината на Вярата, в сътрудничество с компетентните ватикански ведомства „да състави през следващите месеци „документ” с който да предложи на Църквата и вярващите насоки, как да живеят тази Година, в служба на вярата и евангелизацията”.

Бенедикт ХVІ припомня и някой възвишени примери на вяра, белязали тези две хиляди години от историята на Църквата. "Заради своята вяра, Дева Мария повярва на Ангела, че ще стане Божията Майка; заради своята вяра, Апостолите оставиха всичко, за да следват Учителя; благодарение на вярата си учениците сформираха първата общност, събрана около поученията на Апостолите; заради вярата си, мъчениците дариха живота си; заради вярата, мъже и жени посветиха техния живот на Исус". „За вярата живеем също и ние: заради живото признаване на Господ Исус, присъстващ в нашия живот и история”.

Годината на вярата - заключава Папата - ще бъде подходящ повод „да укрепим свидетелството на любовта”. „Вярата без любов, не носи плод, а любовта без вяра е само чувство, завладяно от постоянно съмнение”. „Вярата е тази, която ни позволява да разпознаем Христос, а Неговата любов ни насърчава да Му се притечем на помощ в лицето на нашите ближни, по пътя на нашия живот: път, който познава радостта и страданието”. „Изпитанията в живота, които ни позволяват да разберем тайната на Кръста и да участваме в страданията на Христос (Кол. 1,24), са прелюдия на радостта и надеждата, към които води вярата”.

Онова, от което съвременния свят особено се нуждае, завършва апостолическото писмо, „е убедителното свидетелство на онези, които озарени в разума и сърцето от Словото на Господа, могат да разтворят сърцето и разума на мнозина към Бог и истинския живот, онзи, който няма край”. „Ние твърдо вярваме – завършва Светият Отец – че Господ Исус победи злото и смъртта. С тази уверена вяра ние се поверяваме на Него”.

svt/ rv