Фатима: "Чудото на слънцето" - 94 години от последното явление на Дева Мария

На 13 октомври 1917г. Дева Мария се явява за последен път на трите пастирчета от Фатима. Но това последно явление е белязано от едно изключително небесно знамение, познато в историята като „чудото на слънцето”. Историческите хроники говорят за моментите предшестващи чудото и онези, които в последствие оформят събитието.

Стотиците страници посветени на известната история за „трите тайни на Фатима”, съдържат един епизод, който парадоксално се превръща в квинтесенция за колективността. Датата е 13 октомври 1917 и от пет месеца малкият португалски град Фатима е епицентър на голямо обществено и църковно вълнение, на вяра и разум, които надвишават дори и недалечното ехо от оръдейните гърмежи на първата световна война. Няколко месеца по-рано, на 13 май, едно момиченце и нейните двама братовчеди светкавично се превръщат от непознати пастири в „камък на препъване и камък на съблазън”; светци или лъжци, според онзи който избира дали да вярва или отхвърли онова което разказват: за светкавицата между дърветата и Госпожата облечена в бяло с Броеница в ръката, за огненото море, обръщащо душите на хората и за молитвата, която ще спаси света. Пет месеца на явления и терзания, до онзи паметен 13 октомври на който същата Госпожа обещава едно изключително знамение.

Именно, защото е предизвестено, събитието придобива широк медиен отглас. Сред десетките хиляди души събрани и насядали по земята в Кова Д’Ирия – броят е между 20 и 80 хиляди – са също и десетки журналисти и дори специален пратеник на Ню Йорк Таймс. С всеки изминал час очакването на знамението сред събралите се хора нараства все повече. Ето как журналиста на “O Século” от Лисабон, Авелино де Алемейда, описва онази паметна сутрин:

„Слънцето грее, но небето предвещава буря. Черни облаци са надвиснали над събралите се хора във Фатима (…) В десет часа небето изцяло потъмнява, не закъснява и силният дъжд (…) Децата твърдят, че Госпожата още веднъж им говори, а небето, което преди бе мрачно, започва да се изяснява; дъжда спира, а слънчева светлина облива пейзажа…”

Наближава обед а с това и часът на една твърде голяма истина. Лицата на хората са обърнати към небето, очите се взират в слънцето, което се освобождава от последните облаци и блести ярко в своя зенит. Изведнъж, посочва кореспондентът, "всички стават свидетели на един уникален и невероятен спектакъл”:

„Слънцето заприлича на тъмен сребърен диск, който може да се види без ни най-малко усилие. Не заслепява и не пари. Прилича на слънчево затъмнение. Но ето от тълпата се издига висок вик и от зрителите, които са най-близо се чуват викове: „Чудо, Чудо!”. Пред изумените очи на всички (…) слънцето затрептя и започна да се движи с резки движения, извън всички закони на вселената, слънцето „затънцува”, според типичния за местните хора израз”.

Слънцето, което „танцува” на небесния свод, сменя цвета си и може да бъде гледано без да пари на очите, е знакът на Госпожата облечена в бяло, която няма да се яви повече, но която оставя един светъл път за целия свят, повлечен от глобалната разруха и пред прага на една друга военна катастрофа.

Лично Пий ХІІ, малко преди умре, пише какво е видял по време на разходка във Ватиканските градини на 30 октомври 1950. Близо до площада, където се намира макета на Лурдската пещера, построена на хълмчето зад ватиканската базилика, Папа Пачели вдига очи от книга и бива впечатлен, както пише, от „един невидян до този момент от мен феномен. Слънцето, което беше все още високо в небето, изглеждаше като един жълтеникав матов глобус, обкръжен от сияещ кръг”, „който може да се види без никакво усилие”. Матовият глобус – продължава Папата – се въртеше и движеше свободно наляво и надясно и обратно. Но вътре в него се виждаха ясно и неспирно силни движения”. Папа Пачели, посочва, че е свидетел на същия феномен и на следващия ден, 31 октомври, но също и на 1 ноември, денят в който Пий ХІІ оповестява догмата за Непорочното Зачатие на Дева Мария. Едни друг небесен знак (видян още веднъж и на 8 ноември 1950) на онова, което Бенедикт ХVІ през 2007 ще определи като „най-пророческото съвременно явление”.

svt/ rv