Приятелството с Бог

Вечния живот, не е едно абстрактно небесно царство, а конкретната Божия любов, която побеждава над смъртта. Евангелския откъс, разказващ за богатия младеж, който пита Исус какво трябва да направи, за да има вечен живот, ни показва, че този живот може да се придобие само ако следваме Христос, само ако сме Негови приятели. Не веднъж Папа Бенедикт ХVІ се спира в своята поучителна власт на тази евангелска страница.

Вярата, посочва многократно Светият Отец Папат, не е съвкупност от забрани и заповеди, а свободната среща с Бог, който ме обича:

„Християнството не е морализъм, не сме ние тези които трябва да правят това, което Бог очаква от света, а трябва преди всичко на навлезем в тази онтологична тайна: Бог дарява себе си, Неговото битие, Неговата любов предшества нашите действия и в контекста на Неговото Тяло, в контекста на пребъдването в Него, идентифицирани с Него, облагородени с Неговата Кръв, можем и ние да действаме с Христос. Но етиката е последствие от битието… нужно е само да действаме според нашата нова идентичност. Не става въпрос за едно външно послушание, а за осъществяването на дарът на новото битие”. (Слово към Папската голяма семинария в Рим, 13 февруари 2010)

Законът на любовта към Бог и ближния, обобщава в себе си всички заповеди. Но затова е необходимо да бъдем съединени с Христос, както са съединение клоните към лозата:

„Който е съединен с Христос, който е клонка от лозата, живее от този нов закон и не пита „може ли да правя това или не?” „трябва ли да правя това или не?”, а живее в този ентусиазъм от любов, който не пита дали: „това е необходимо или забранено”, желаейки само, в креативността на любовта, да живее в Христос и за Христос и да дари себе си за Христос и таза да почувства радостта от получения изобилен плод”. (Слово към Папската голяма семинария в Рим, 13 февруари 2010)

Само по този начин можем да се превърнем в истински приятели на Бог:

„Не сме слуги, които се подчиняват на заповедите, а приятели които познават, които са обединени от една и съща воля, в една и съща любов” . (Слово към Папската голяма семинария в Рим, 13 февруари 2010)


На богатият младеж от евангелието Исус предлага пътя на съвършенството. Но какво е съвършенството на вярата?:

„Съвършенството, т.е. да си добър, да живееш вярата и любовта, е по принцип едно, но се изразява в много различни форми. Много различна е светостта на един монах от тази на един политик, на един учен от тази на един земеделец и т.н… Всичко е важно в Божиите очи: но е хубаво ако е живяно с онази, любов която наистина изкупва света… За всеки човек Бог има своя промисъл и аз трябва да намеря в моите обстоятелства, моят начин да живея тази единствена и обща воля Божия, чиито големи норми се отразяват в любовта. Трябва да се старая също да изпълнявам онова що е съществено за любовта, т.е. да не съхраняваме живота за себе си, а да го дарим”. (Обръщение към младежите, 25 март 2010)

Исус призовава младежът от евангелието да изостави всички богатства и да го следва, но той си тръгва натъжен от Христос, защото притежава много богатства:

„Богатството, въпреки че по само себе си е едно добро, не трябва да бъде смятано за абсолютно добро. Преди всичко, защото то не гарантира спасението, дори може да го възпрепятства сериозно. Не привързаността на сърцето към материалните блага на този свят е мъдрост и добродетелност, защото всичко преминава и може да свърши неочаквано. Истинското съкровище, което трябва да търсим неуморно, за нас християните се намира в „нещата горе на небето, където се намира Христос, седнал от дясно на Отца”. (Ангел Господен, 5 август 2007)

svt/ rv