През октомври Папата се моли за неизлечимо болните и за църковните мисии

ОБЩО МОЛИТВЕНО НАМЕРЕНИЕ - ОКТОМВРИ 2011

„Неизлечимо болните да бъдат подкрепяни от вярата в Бога и от любовта на своите братя и сестри”: така е формулирано общото молитвено намерение на Бенедикт ХVІ за месец октомври. С него той насочва вниманието на вярващите и обществото към положението на неизлечимо болните в нашия свят и бинома вяра-любов. Папата насърчава усилията на Църквата в грижата към неизлечимо болните, но също се обръща към самите тях "да съзерцават страданията на разпнатия Христос и заедно с него се поверят в ръцете на Бог". Предлагаме пълният текст на папските намерения:

**********
"За пореден път Църквата насочва погледа си към страдащите и приканва да се насочи вниманието към неизлечимо болните, много от които умират от смъртоносни заболявания. Те се намират на всички континенти, но особено там, където бедността и трудностите, са причина за огромно страдание и мъка. Със съзнанието за тези страдания, ще се присъединя духовно към Световния ден на болните, единен с онези, които ще се съберат, за да обсъдят положението на неизлечимо болните в нашия свят и насърчат усилията на християнските общности в свидетелството им за любовта и милостта на Господа.

Болестта неизбежно донася със себе си моменти на криза и трезва преценка на собственото положение. Напредъкът в здравната наука често предоставя необходимите средства за посрещане на тези предизвикателства, поне що се отнася до физическия аспект. Човешкият живот обаче има своите вътрешни ограничения и рано или късно завършва със смърт. Това е опит, който всяко човешко същество трябва да изпита и за който трябва да се подготви. Независимо от напредъка в науката, не за всяко заболяване е намерен лек и така в болници, хосписи и домове по света, ние срещаме страданието на много наши братя и сестри които са неизлечимо и често смъртно болни. В допълнение към това, милиони хора по света все още живеят при нехигиенични условия и липса на достъп до нужните медицински ресурси, често от първа необходимост, чийто резултат e значителното увеличаване на броя на хората смятани за нелечимо болни.

Църквата желае да подкрепя неизлечимо и смъртно болните, като призовава както за справедливи социални политики, които могат да помогнат за отстраняване на причините на много болести, така и за подобряване на грижата за умиращите и онези, за които няма медицински лек на разположение. Необходими са политики, създаващи условия, при които човешките същества могат да приемат и понасят нелечими заболявания и дори смърт по достоен начин. Тук е трябва още веднъж да подчертаем нуждата от повече центрове за палиативни грижи, които осигуряват цялостна грижа и предлагат на болните хуманна помощ и духовен ръководство от които се нуждаят. Това е право, принадлежащо на всяко човешко същество и което всички ние трябва да защитаваме.

Тук бих искал да насърча усилията на тези, които работят ежедневно, за да се гарантира, че неизлечимо и смъртно болните, заедно със семействата си, получават адекватна и любяща грижа. Църквата, следвайки примера на добрия самарянин, винаги е показвала особена загриженост към болните. Чрез нейните членове и институции, тя продължава да стои близо до страдащите и да бъде заедно с умиращите, като се стреми да запази достойнството им в тези важни моменти от човешкото съществувание. Много от тези хора - здравни работници, духовни служители, доброволци и институции по целия свят - неуморно обслужват болните в болници и в центрове за палиативни грижи, по улиците на градовете, в приюти и енории.

Сега искам да се обърна към вас, мои скъпи братя и сестри, страдащи от нелечими и смъртни болести. Бих искал да ви насърча да съзерцавате страданията на Христос, разпънат на кръст, и единени с Него, да се обърнете към Отца с пълно доверие, защото целият живот, и по-специално вашият живот, са в ръцете Му. Вярвайте, че вашите страдания, единени с тези на Христос, ще се окажат плодотворни за нуждите на Църквата и света. Аз се моля на Господ да укрепи вярата ви в любовта Му, особено по време на тези изпитания, през които преминавате. Моята надежда е, че където и да сте, винаги ще намерите духовното насърчение и силата, необходими за подхранване на вярата ви и да се приближавате все повече до Отца на Живота. Чрез своите свещеници и пасторални работници, Църквата желае да ви подкрепя и да бъде близо до вас, като ви помага в часа на нужда, и така да свидетелства любящото милосърдие на Христос към тези, които страдат.

В заключение, аз се обръщам към църковните общности по целия свят и особено към тези, посветени на обслужването на болните, да продължават, чрез помощта на Дева Мария Salus Infirmorum (Здраве на болните), да бъдат ефективни свидетели на любящата грижа на Бог, нашия Отец. Нека Пресветата Богородица, наша Майка, бъде утеха за тези, които са болни и да се грижи за всички, които са посветили живота си, като добри самаряни, за изцелението на физическите и духовни рани на страдащите. Единен с всеки един от вас в мислите и молитвите си аз сърдечно ви отправям апостолическия си благослов като залог за сила и мир в Господа”.

МИСИОНЕРСКИ НАМЕРЕНИЯ - ОКТОМВРИ 2011

За да може отбелязването на Световния ден на мисиите да разпали в Божия народ желанието за евангелизация и готовност да подкрепят мисиите, чрез молитва и материална помощ за най-бедните Църкви.

Месец октомври, с отбелязването на Световната неделя на мисиите, предлага на диоцези и енорийски общности, институти за богопосветен живот, църковни движения и на целия Божи народ една възможност да подновят ангажираността си да прогласяват Евангелието и да дадат на пастирската дейност по-обширна мисионерска перспектива. Това ежегодно събитие ни приканва да живеем по-интензивно литургичните и катехистични, милосърдните и културни процеси, посредством които Исус Христос ни призовава към банкета на Неговото слово и на Евхаристията, за да вкусим от дара на Неговото присъствие, да бъдем формирани в Неговата школа и да живеем все по-тясно единени с Него, нашият учител и Господ. Той сам ни казва “Който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми, и аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Йоан 14:21). Само на основата на тази среща с Любовта на Бог, която променя животи, ние можем да живеем в общение с Него и един с други и да предложим на братята и сестрите си достоверно свидетелство, обясняващо надеждата, която пазим в себе си (вж 1 Петър 3:15). Една зряла вяра, способна да се повери изцяло на Бог със синовно чувство, насърчено, чрез молитвата и размишлението за Божието слово и чрез изучаване на истините на вярата, е предпоставка за задълбочаване на един нов хуманизъм основан на Евангелието на Исус.

“Искаме да видим Исус” (Йоан 12:21), това е прошението, отправено към Апостол Филип от няколко гърци в Евангелието от Свети Йоан, които са дошли в Ерусалим на пасхално поклонение. То също отеква в нашите сърца през този месец октомври, който ни напомня, че ангажирането и задачата на прогласяването на Евангелието е задължение на цялата Църква, която е “по самата си същина мисионерска” (Ad gentes, n. 2) и ни приканва да бъдем шампиони на обновения живот, изграден от автентични взаимоотношения в общностите, основани на Евангелието. В много-етничното общество, което изпитва все по-обезпокоителни форми на самота и безразличие, Християните трябва да се научат да дават знаци на надежда и да се превърнат в универсални братя, внасящи и полагащи грижа за израстването на великите идеали, които трансформират история и, без фалшиви илюзии или безполезни страхове, трябва да се стремят да допринесат за изграждането и превръщането на планетата в дом за всички народи.

Подобно на гръцките поклонници от преди близо две хиляди години, хората от нашето време също, дори вероятно без самите те да си дават сметка, карат вярващите не само да “говорят” за Исус, но “да го направят видим”, да направят лицето на Изкупителя да заблести във всяко кътче на земята, пред поколенията от новото хилядолетие и особено пред младите хора от всеки континент, привилегированите, за които прогласяването на Евангелието е предназначено. Те трябва да възприемат, че християните носят със себе си Христовото слово, защото Той е истината, защото те са открили в Него смисъла и истината за собствения си живот.

Тези напътствия се отнасят до мисионерския мандат, който всички кръстени и цялата Църква са получили и който не може да бъде изпълнен без дълбоко лично, общностно и пастирско обръщане. В действителност, осъзнаването на призива да прогласяваме Евангелието не само насърчава всеки индивидуален член от общността на верните, но и всички диоцезиални и енорийски общности, към цялостно подновяване и все по-голяма готовност за мисионерско сътрудничество между Църквите, да насърчават проповядването на Евангелието в сърцето на всеки човек, на всеки народ, култура, раса и националност, на всякъде по света. Това съзнание е подхранвано, посредством работата на Fidei Donum свещениците, богопосветените, катехистите и мисионерите миряни в постоянния стремеж да насърчи църковното общение, така че, дори и феноменът на "Между-културността" да бъде интегриран в един модел на единство, в което Евангелието е квасът на свободата и прогреса, източник на братство, смирение и мир (срв. Ad gentes, n. 8). Църквата в действителност “е като тайнство, т.е едновременно знак и средство за съкровено единение с Бог и за единство на целя човешки род” (Lumen gentium, n. 1).

Църковното общение се ражда от срещата със Сина Божи, Исус Христос, който, посредством вестенето Църквата, достига до хората и създава общение със Себе Си и по този начин с Отца и Светия Дух (вж. 1 Йоан 1: 3). Христос установява нови отношения между човека и Бога. “Той ни разкрива, че Бог е любов” (1 Йоан 4: 8) и в същото време ни учи, че основният закон на човешкото съвършенство, и следователно на трансформирането на света, е новата заповед на любовта. Той уверява, тези, които вярват в милосърдието на Бога, че пътят на любовта е отворена за всички хора и че усилията за създаване на универсално братство, няма да бъдат напразни "(Gaudium et spes, n. 38).

Църквата става “общение” на основата на Евхаристията в която Христос, присъстващ в хляба и виното със своята жертва от любов, изгражда Църквата като Свое Тяло, единявайки ни с Триединния Бог и помежду ни (вж. 1 Коринт 10: 16 ff.). В Апостолическото насърчение Sacramentum caritatis аз писах, “Любовта, която празнуваме в това тайнство не е нещо, което можем да пазим за себе си. По самата си природа, тя изисква да бъде споделена с всеки един. Това от което светът се нуждае, е Божията любов, той трябва да срещне Христос и да повярва в Него" (n. 84). Поради тази причина Евхаристията е не само източник и върховен момент в живота на Църквата, но също на нейната мисия: "една автентично евхаристична Църква е мисионерска Църква" (пак там), която е способна да доведе всички до общение с Бога, прогласявайки с убеждение: "това, което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас" (1 Йоан 1: 3).

Скъпи приятели, на тази Световна мисионерска неделя в която погледът на сърцето се простира към огромните пространства на мисионерството, нека всички ние бъдем участници в ангажираността на Църквата да прогласява Евангелието. Мисионерският импулс винаги е бил знак за жизнеността на нашите Църкви (вж. енцикликата Redemptoris missio, n. 2), с тяхното сътрудничество и тяхното уникални свидетелство на единство, братство и солидарност, което дава достоверност на оповестителите на Любовта, която спасява!

Ето защо аз подновявам към всеки един призива да се молим и въпреки финансовите затруднения, да предлагаме братска и конкретна помощ за подкрепа на младите Църкви. Този акт на любов и споделяне, който ценното служение на Папските мисионерски общности, на които изказвам своята благодарност, ще се погрижат да бъде подобаващо разпределян, ще подпомогне формирането на свещеници, семинаристи и катехисти в най-отдалечените мисионерски земи и ще окуражи младите църковни движения.

В края на тази годишното Послание за Световната Неделя на Мисиите, бих искал, със специална обич, да изразя своята благодарност към мисионерите, които свидетелстват за идването на Царството Божие в най-отдалечените и предизвикателни места често с живота си. За тях, които са в предните редици на прогласяването на Евангелието, нека всеки вярващ предложи приятелство, близост и подкрепа. Нека Бог, който обича тези, които даряват на драго сърце (вж. 2 Коринт 9:7), ги изпълни с духовен плам и дълбока радост

bp/ rv