80 години Радио Ватикана. Високо признание за Мария Тончева от Българската програма

В края на церемонията по случай 80-та годишнина на Радио Ватикана, генералният директор, отец Федерико Ломбарди, връчи награди на служители и сътрудници на Радио Ватикана за тяхната вярна служба към Светия Отец Папата и Църквата. Първа сред тях бе Мария Тончева от Българската програма, почти връстница на Радиото на Папата. „След дълго и плодотворно сътрудничество, по-специално в културните и духовните предавания, тя продължава да следи и участва в живота на Радиото”, изтъкна отец Ломбарди при представянето на наградената:

„За нас тя е пример за християнски живот и най-вече за оптимизъм и спокойствие. Пример за съпруга, майка, баба и може би съвсем наскоро пра-баба, мъдра и чувствителна. Нейния младежки дух ни припомня, че и дори след 80 години живот можем да бъдем вестители на радостта и надеждата, каквото трябва да бъде и Радио Ватикана”.

Почетна грамота от Папа Бенедикт ХVІ и ватикански медал Croce Pro Ecclesia et Pontefice лично поднесе на Мария Тончева държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне. Отличия бяха връчени и на Шон Ловет – ръководител на Английската програма и на прякото предаване 105 LIVE, Пиетро Коко – ръководител на Webtime и на трима служители от техническата служба на радиото.

След церемонията Мария Тончева развълнувано сподели своите чувства в един от най-хубавите моменти в нейния живот:

********
„Най-напред изненада. Не съм очаквала това нещо. Чувство на гордост и на благодарност, защото дълги години съм била в служба на тази институция, която продължава дейността на апостолите.

Какво е за теб Радио Ватикана?
За мен Радио Ватикана е това място, откъдето се разнасят думите на Христа, който преди да се възнесе на небето, казва на своите ученици: „идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светия Дух”. Днес, когато техниката е толкова напреднала, Радио Ватикана има задачата да достигне до най-далечните краища на света и да занесе Божието Слово, което ни говори за спасението, за нашето спасение. Божието Слово, което трябва да проникне в душите на всички. Тук съм от далечната 1983. Бях почти на 60 години, когато започнах сътрудничеството си в Радио Ватикана. И до днес, с Божията помощ, продължава, не така както в преди, а както ми позволяват силите. Мисля и се надявам, пак с Божията помощ, да мога до края на живота си да бъде поне малко полезна за християнското дело.

Какво ти даде Радиото в духовен и личен план?
Тук научих как да се държа към хората. Тук се срещнах с много духовни лица от които научих много, но също и от колеги от които също научих много неща и приложих в живота си. Радиото ме научи да бъда не само състрадателна към хората, а да ги разбирам и помагам, според силите си, и да ги насоча към тази висша идея, небето.

При представянето на наградата, отец Ломбарди изтъкна твоя оптимизъм, твоята християнска радост, ентусиазъм и те посочи за пример и като съпруга, майка, баба и в скоро време прабаба. На какво се опираш и от къде черпиш сили за всичко това?
Най-напред, моя характер е такъв, Аз съм весела, оптимистка и много неща дължа на Сестрите Кармилитки и на Сестрите Жозефинки. Когато бях малка, посещавах техния манастир и научих много неща, както и от книгите които четях и взимах поука. Сега, след толкова години, изпълнени не само със светли, а понякога и с тъжни дни, християнската вяра ми е помагала да преодолея мъките и това нещо да предам на моите деца и внуци. И винаги когато са тъжни да им кажа, че винаги когато Бог ти изпраща една трудност, Той ти дава и силата да я преодолееш.

Какво е твоето пожелание към слушателите на Радио Ватикана?
Църквата в България е преминала много прекрасни, но и много тежки дни. Нашето поколение сигурно още не е забравило гоненията на Църквата, не само Католическата, а и на Православната, и премахването на празниците: Коледа не се празнуваше, Великден не се празнуваше. Сега, вече в България има религиозна свобода. Пожелавам на християните, не само на католиците, и на слушателите на Радио Ватикана, да бъдат по-близо до Църквата, да използват тази свобода и да проникнат в христовото учение. Да бъдем истински християни, тоест, да бъдем добри към нашите ближни, да не бъдем зависливи и да помагаме без да очакваме някоя награда тук на земята, защото нашата награда ще бъде там, на Небето. Както Христос обеща”.

dg/ rv