Литургия на Папата в Ерфурт: Промените през 1989 не бяха продиктувани само от желанието за свобода и благосъстояние, но и за истинност

Истинската вяра не е скрита в частната сфера, а има обществена стойност; въпреки малобройни, светците променят света. Това каза Папата по време на литургията в катедралата на Ерфурт в Тюрингия, където започна третия ден от апостолическата му визита в Германия. Присъстваха около 50 хиляди души, които под звъна на камбаните и ентусиазъм посрещнаха папата-германец. В проповедта си Бенедикт ХVІ говори за вярата и Бог след двете диктатури връхлетели над страната:

“Hier in Thüringen und in der früheren DDR, habt ihr eine braune…
„Тук, в Тюрингия и бившата ГДР, вие трябваше да понесете „кафявата” диктатура (нацизма) и „червената” (комунизма) диктатура, които за християнската вяра имаха ефекта на киселинен дъжд. Много са закъснелите последствия от онова време, които все още не могат да бъдат преглътнати, особено в интелектуалната и религиозната сфера. Мнозинството от хората на тази земя вече живеят далеч от вярата в Христос и от общението с Църквата”.

Папата посочи, че католиците в Ерфурт са едва 7%, но въпреки това свободата дава нови възможности на Църквата, която предлага много инициативи:

“Haben diese Möglichkeiten…
Но дали тези възможности увеличиха вярата?, запита Папата. Не трябва ли да търсим дълбоките корени на вярата и на християнския живот извън социалната свобода? Много смели католици останаха верни на Христос и Църквата именно в трудните ситуации на външно подтисничество. Приеха личните несгоди, за да живеят своята вяра”.

Папата изказа искрена благодарност на всички ония, продължили да свидетелстват Евангелието в период на диктатурите:

“Besonders im Eichsfeld widerstanden viele katholische Christen…
Особено в Ейсфелд, много католически християни устояха на комунистическата идеология. Нека Бог богато възнагради тяхното постоянство във вярата. Смелото свидетелство и търпелива вяра в Божието провидение, са ценно семе, което обещава изобилен плод за бъдещето”.

Бенедикт ХVІ припомни свидетелите на вярата в този район през вековете, като Св. Елисавета, водила интензивен молитвен живот, помагайки на бедни и болни, както и Св.Бонифаций, основател на диоцеза на Ерфурт, работил в тясно сътрудничество с Папата със съзнанието, че Църквата трябва да бъде „една”, около св.Петър. Също така, Св.Килиан, ирландски мисионер, мъченик за вярата, заради критиките му срещу моралното поведение на дука на Тюрингия.

“Die Heiligen zeigen uns zunächst, daß es möglich und gut ist…
Светците ни показват, че е възможно да се живее вкоренени в Бог и бъде център, а не една действителност сред другите. Светците ни изтъкват факта, че Бог пръв се обръща към нас, а в Исус Христос се е проявил и се проявява в нас. Христос е сред нас, говори и ни приканва да Го следваме”.

Но как трябва да се живее вярата в съвременните условия, запита Папата:

“Glaube ist immer auch wesentlich ein Mitglauben…
Вярата винаги се изповядва заедно с другите. Никой не може да вярва сам...Фактът, че вярвам, се дължи преди всичко на Бог, който се обръща към мен и „запалва” моята вяра. Но също така конкретно дължа своята вяра на ония, които са близо до мен, вярвали са преди мен и вярват заедно с мен.Това „заедно”, без което не може да съществува никоя персонална вяра, е Църквата”.

Истинската вяра не се крие в частната сфера, а има обществено стойност, подчерта Папата. Това показва живота на светците, които въпреки малко на брой, променят света:

“So waren die politischen Veränderungen des Jahres 1989…
Политическите промени през 1989 в нашата страна не бяха мотивирани само от желанието за благосъстояние и свободно движение, а от твърдото желание за истинност. Това желание поддържано будно от хора изцяло отдадени на Бог и ближния, готови да жертват собствения си живот”.

Литургията завърши с аплодисментите на вярващите, придружен от звъна на прочутата камбана в Домплац, наречена „Славна”, която е най-голямата средновековна камбана в света, излята през 1497г. и висока 2.50м.

dg/ rv