Бенедикт ХVІ към Евангелистката църква: истинският икуменизъм са усилията да възвърнем Бог в сърцата на хората

След историческото слово на Бенедикт ХVІ пред Бундестага, папската визита бе белязана от друго важно историческо събитие: срещата със Съвета на Евангелистката църква, която се проведе в бившия августински манастир в Ерфурт, в област Тюрингия. Веднага след пристигането си Бенедикт ХVІ се отправи към внушителната готическа катедрала на града посветена на Майката Божия, където се намират реликвите на Свети Бонифаций, голям евангелизатор в Германия през VІІІв. След кратка визита на катедралата, Светият Отец се отправи към древния августински манастир, построен през 1277, където от 1501 до 1511 Мартин Лутер учи богословие и е ръкоположен за свещеник. При пристигането си Папата не скри своето вълнение от срещата с представителите на Съвета на Евангелистката църква.

Приветствено слово към Папата отправи епископа на Евангелистката църква в Централна Германия, г-жа Илзе Юнкерман, която призова Светият Дух, за да могат да бъдат направени „стъпки богати на божествен благослов”. Също и пастор Николаус Шнайдер, президент на германската Евангелистка църква, изрази пожеланието за напредъка в признаването на различните християнски традиции, като общи дарове за Христовата църква. Пастор Шнайдер се позова на смесените бракове: „За всички нас – каза той – ще бъде благодат, ако в близко бъдеще съумеем да направим възможно евхаристичното общение, освобождавайки го от съществуващите пречки”.

В словото си Папата припомни вътрешната борба на Лутер в търсенето на милосърдния Бог и неговия постоянен въпрос:

„Как мога да имам един милосърден Бог?”. Този въпрос, който бе двигателната сила на неговия живот, продължава все още силно да ме впечатлява. Кой днес е загрижен за това, дори и сред християните?... По-голяма част от хората, дори и християните, смятат, дори са уверени, че Бог не се интересува от нашите грехове и добродетели”.

Ако днес, продължи Папата, „се вярва все още в живота след смъртта и в Божия съд, тогава всички ние предполагаме, че Бог в своето милосърдие, ще пренебрегне нашите малки грешки:

„Но наистина ли нашите грешки са толкова малки? Нима светът не е разорен по причина на корупцията на големите, но също и на малките, които мислят единствено за техните облаги? Не е ли разорен по причина на господството на дрогата, която живее от една страна от копнежа за живот и пари, а от друга от жаждата за удоволствие на хората, които са и са отдали? Не е ли заплашен от нарастващото предразположение към насилието, което не рядко, се прикрива зад привидната религиозност?”.

Злото не е нещо незначително, подчерта Папата, но то „няма да е толкова силно, ако ние поставим наистина Бог в центъра на нашия живот”. Бенедикт ХVІ призова да си зададем по нов начин „парещия въпрос” на Лутер: „Каква е позицията на Бог към мен и как аз се намирам пред Бог? Оттук Папата се позова на пътя към единството:

„Най-необходимото нещо за икуменизма е преди всичко, да не губим от погледа си, под натиска на секуларизма, нещата, които ни обединяват, които ни правят християни (…). В това се състои големя икуменически напредък от последните десетилетия: че си дадохме сметка за това общение”.

Въпреки това, отбеляза Папата, „опасността да загубим това общение е реална”. В този контекст Бенедикт ХVІ припомни разпространението на една "нова форма на християнство, понякога обезпокояваща, поради своите нерационални напрежения”:

"Християнската география е дълбоко променена и продължава да се променя. Днешното християнство е с оскъдна институционална плътност, недостатъчен рационален багаж и още по-малък догматичен. Този световен феномен ни кара да се запитаме: "Какво може да ни каже, положително или отрицателно, тази нова форма на християнство? Поставя ни пред въпроса какво все още е валидно и какво трябва или може да се промени пред нашия основен избор на вярата".

В едно общество, изтъкна Папата, в което отсъствието на Бог „е все по-осезаемо”, не трябва да се „поддаваме на натиска на секуларизацията” да „станем модерни посредством омаловажаването на вярата”. За да стане съществена част от настоящето, "вярата трябва да бъде преосмислена и живяна по нов начин”:

„Омаловажаването на вярата не е в помощ на хората, а по-скоро нейното цялостно практикуване в нашето всекидневие. Това е основното икуменическо задължение. Именно в това трябва да си помагаме взаимно: да вярваме все по-дълбоко и живо. Тактиките не са тези, които ще спасят нас или християнството, а преосмислената и живяна по нов начин вяра. Както мъчениците от епохата на нацизма, които ни отведоха едни към други и предизвикаха желанието за икуменизъм, така също и вярата днес е най-голямата икуменическа сила, която ни докосва, водейки ни към единството в единствения Господ”.

svt/ rv