Папата към еврейската общност: евреи и християни имат обща отговорност за развитието на обществото

„Евреите и християните имат обща отговорност за развитието на обществото, което има също едно религиозно измерение”. Това подчерта Бенедикт ХVІ в словото си по време на срещата с представители на еврейската общност в Германия, която се проведе непосредствено след визитата във федералния парламент. На срещата присъстваха около 15 представители на еврейската общност, кардинали и епископи придружаващи Папата.

Живота и дейността на еврейските общности в Германия се координира от Централният комитет на еврейските общности, чието седалище от 1999 се намира в Берлин. Всяка година Съветът получава държавна субсидия, като принос за съхранението на еврейското културно наследство, за запазване жива паметта за Холокоста и социалната интеграция. Най-древната еврейска общност в Германия и централна Европа се намира в Кьолн. За първи път за нея се споменава в документи датиращи от 321. Днес в Германия има около 105 хиляди евреи разпределени в 108 общности и организирани в 23 регионални асоциации. Най-многобройните общности са тези в Берлин (11 хилади), Мюнхен (9 хиляди), Франкфурт (8 хиляди) и Дюселдорф (7 хиляди). Голяма част от евреите в страната са имигранти от бившия Съветски Съюз, дошли след края на студената война. Германия е на трето място в ЕС по многочисленост на еврейски общности и единствената европейска държава, където техния брой е в постоянен растеж.

Приветствени слова отправиха председателя на германската епископска конференция, монс. Цолич, и председателя на Еврейската общност, Дитер Граунман. В началото на словото си Бенедикт ХVІ подчерта общото наследство на вярата между евреите и католиците:

"... jüdischen Volk und der katholischen Kirche, die einen nicht unwesentlichen Teil ihrer...
„Еврейският народ и Католическата църква споделят една немалка част от техните основни традиции. Това общение трябва да расте във взаимното разбирателство и трябва да бъде поместено, по дълбок начин, във възвестяването на вярата”.

Папата подчерта, че срещата с представителите на еврейската общност се провежда в едно централно място за нациноланата памет, пораждащо ужасяващи спомени:

"... daß von hier aus die Shoah, die Vernichtung der jüdischen Mitbürger in Europa..."
„Тук бе замислен и организиран Холокоста, унищожението на еврейските граждани в Европа. Преди нацисткия терор, в Германия имаше около половин милион евреи, които представляваха една стабилна част от немското общество. След втората световна война Германия се преврна в „страната на Холокоста” в която за евреите бе невъзможно да се живее”.

В словото си Бенедикт ХVІ припомни и „кристалната нощ” на 9 срещу 10 ноември 1938, в която избухва стихийния погром над евреите в Германия и Австрия. Оттук Папата подчерта солидарността на Бернхард Лихтенберг, настоятел на берлинската катедрала:

"Die nationalsozialistische Schreckensherrschaft gründete auf einem rassistischen Mythos..."
„Режимът на ужас на националсоциализма се основаваше на едни расистки мит, част от който бе отхвърлянето на Бога на Аврам, Исак и Яков, на Бога на Исус Христос и на вярващите в Него. „Всемогъщият” Адолф Хитлер бе езически идол, който искаше да заеме мястото на библейския Бог, Създател и Отец на всички хора. С отхвърлянето на почитта към този единствен Бог се губи винаги и почитта към човешкото достойноство. На какво е способен човек, когато се отрича от Бог и какъв лик може да придобие една нация отхвърляща този Бог, ни показаха ужасните свидетелства от концентрационните лагери след края на войната”.

Въпреки това, посочи Папата, „пред тези спомени трябва с благодарност да гледаме на развитието, дори може да се каже на повторното разцъфване на еврейския живот в Германия”. В този контекст Бенедикт ХVІ посочи напредването и задълбочаването на диалога между Католическата църква и Евраизма. С декларацията от Втория Ватикански Събор Nostra Aetate „започна един невъзвратим път на диалог, братски отношения и приятелство”. Папата спомена ежегодните срещи, станали вече традиция, между представителите на еврейската и католическа общност и всеотдайната дейност за напредването в диалога на кард. Валтер Каспер, бивш председател на Папския Съвет за насърчаване на християнското единение:

"daß wir Christen uns auch immer mehr unserer inneren Verwandtschaft..."
„Все повече трябва да осъзнаем нашата вътрешна близост с Евраизма. За християните не съществува прекъсване в историята на спасението.. Христовите думи на планината не отменят мойсеевия закон, а разкриват неговите скрити възможности и поставят на преден план нови изисквания. В едно все по-секуларизирано общество, диалога между евраизма и католицизма трябва да укрепи общата надежда в Бог. Без тази надежда обществото може да загуби своята хуманност. Евреите и християните имат обща отговорност за развитието на обществото, което има също едно религиозно измерение”.

svt/ rv