Бенедикт ХVІ в Бундестага: човекът не се самосъздава. Човешките права и достойнство произхождат от Бога-Творец

Политиката, християнската визия и съвременната култура и ролята на Европа бяха централните теми в словото на Папата пред народните представители в Бундестага. В присъствието на федералният президент Кристиян Вулф и канцлера Ангела Меркел, Бенедикт ХVІ благодари за „честта и особената радост” да говори пред най-висшия държавен орган в родната Германия, като подчерта, че поканата към Папата, Римски епископ и върховен водач на католическото християнство, да произнесе своето слово е „признание към Светия Престол като партньор на Общността от народи и Държави”. На базата на тази „международна отговорност”, изрази своите виждания за основата на либералната правова държава.

За да изтъкне какво е най-важното за един политик и неговите критерии, Папата се позова на библейския разказ от книгата Царства в който младия владетел Соломон проси от Господ не успех, богатство и дълъг живот, а „разумно сърце, за да съди Неговия народ и различава що е добро и що е зло” (1Царств.3,9):

„Политиката трябва да бъде свързана със справедливостта и да създава базисните условия за мира. Естествено, всеки политик ще търси успеха, който му дава възможността за ефективна политическа дейност. Но успехът е зависим от критерия за справедливост, от волята да се приложи правото и разумността на правото. Но успехът може да бъде съблазън и така да открие пътя към подправяне на правото, а оттам и на разрушаване на справедливостта”.

За Папата, това е „особено спешна задача”, особено в настоящия исторически момент, когато човекът придобива немислима досега власт. Заедно с това човекът е в състояние да разруши света. „Ние, германците - допълни Бенедикт ХVІ - изпитахме разделението на властта от правото, налагането на властта срещу правото и неговото погазване, дотам, че Държавата се бе превърнала в средство за разрушение на правото”... Но как да различим доброто от злото и между истинското право и само привидното право, запита риторично Папата:

„Голяма част юридическата материя определя мнозинството като достатъчен критерий. Но по основните въпроси на правото, които засягат достойнството на човека и на човечеството, принципът на мнозинството не е достатъчен. Участниците в съпротивителната борба се противопоставиха на нацисткия режим и срещу тоталитарните режими, бидейки в служба на правото и на цялото човечество. Но що се отнася до справедливостта по фундаменталните антропологични въпроси, която може да се превърне в действащо право, днес този въпрос става много по –труден”.

Но как да се различи кое е справедливото? Папата задълбочи темата, като подчерта, че в историята законовите ориентири винаги са били мотивирани от религията и Бог и посочи приноса на християнството и християнските богослови за развитието на правото:

„Християнството не е наложило на държавата и обществото едно право дадено от Бог и един законов ред, произлизащ от Божието откровение, а се обръща към природата и разума, които са „истинските извори на правото”. Християнството, допълни Папата, се обръща към хармонията между обективния и субективния разум. Една хармония, която обаче предполага същността и на двете сфери, основаващи се на Разума, създаден от Бог”.

От този контакт се ражда западната юридическа култура, която е била и все още има определяща важност за законовата култура на човечеството. От пре-християнската връзка между право и философия се разкрива един път, който преминавайки през християнското Средновековие, отвежда към юридическото развитие на илуминизма до Всеобщата декларация за човешки права и основния закон в Германия, с който през 1949 германския народ признава „ненарушимите и неотменимите права на човека, като фундамент на всяка човешка общност, мира и справедливостта в света”.

Тази идея доминира обаче до втората половина на миналия век, допълни Папата, когато бе извършена драматична промяна на ситуацията:

„Идеята за естественото право днес се смята за католическа и отделна доктрина, по която не заслужава да се дискутира извън католическата сфера и която дори поражда срам само при споменаване на термина”.

Особен превес, поясни Бенедикт ХVІ, взима тезата, според която да съществуващ и правото да съществуваш създава непреодолима пропаст, като две абсолютно различни сфери. Базата на тази концепция е позитивистичното виждане, което днес почти навсякъде е прието. Но позитивистичната концепция за природата и разума, въпреки нейния принос за човешкото познание и способности, не е достатъчна за човешката същност в нейната пълнота, тъй като природата, възприета в чисто функционален аспект, не създава мост към етоса и правото. Според позитивистите, посочи Папата, разумът се превръща в единствената научна визия, което поставя в драматична ситуация съвременния човек:

„Онова което не може да се провери или да се определи не влиза в полето на разума. Затова етосът и религията са вписани в графата на субективното и излизат извън полето на разума. Там, където има господство на позитивистичното мислене - което заема голяма част нашето обществено съзнание - истинските извори на познание за етоса и правото са изключени. Това е драматичната ситуация, засягаща всички и за която е необходим публичен дебат. Спешният призив към този дебат е същността на моето слово”.

В Европа, продължи Папата, много среди се стремят да признаят само позитивизма като култура и обща основа за определяне на правото, докато други са сведени до една субкултура. Оттук и предупреждението на Бенедикт ХVІ:

„С това Европа се поставя в условия пред другите култури в света, като липса на култура, което предизвиква екстремистки и радикални течения. Позитивистичното мислене се представя като есклузивно, но не е в състояние да премине отвъд функционалното. Така, прилича на циментови сгради без прозорци в които сами си даваме топлина и светлина, отхвърляйки да ги приемем от широкия свят на Бог”.

Папата се спря конкретно и на връзката между човека и природата. Много млади хора, каза Бенедикт ХVІ, вече разбират, че материята не е само един материал, а самата земя съдържа свое достойнство и трябва да следваме нейните указания:

„Трябва да се вслушаме в езика на природата и отговорим по подходящ начин...Също и човекът притежава природа, която трябва да зачита и която не може да манипулира по свой вкус. Човекът не е самосъздаваща се свобода. Човекът не създава сам себе си. Той е дух и воля, но също и природа, а неговата воля е справедлива, когато слуша природата, зачита я, приема самия себе си какъвто е. Само по този начин се осъществява истинската човешка свобода”.

Накрая Бенедикт ХVІ подчерта идентичността на Европа и нейното културно наследство, което се базира на убеждението, че идеята за човешките права и ненарушимостта на човешкото достойнство произхождат от Бога –Творец:

„Културата на Европа се ражда от срещата между Ерусалим, Атина и Рим – от срещата между вярата в един Бог на Израил, философския разум на гърците и юридическата мисъл на Рим. Тази тройна среща оформя истинската идентичност на Европа. Със съзнанието за отговорността на човека пред Бог и за признаването на ненарушимото човешко достойнство, тази среща положи критериите за правото, чиято защита е наша задача в настоящия исторически момент”.

dg/ rv