Диалог между вярата и културата

Догматичната конституция Gaudium et spes освен, че е пророчески документ за семейството, то е също такъв и за Църквата в съвременния свят, която се сблъсква, сред всичко останало и с въпроса за връзката между вярата и културата.

„Човек достига истината и пълнотата на своя живот чрез културата” (GS 53). От това изявление в конституцията Gaudium et spes, изглежда ясно, че Евангелието винаги достига до човека по пътя на културата. „Евангелизацията се състои също в срещата с културата от всяко време”, казва Йоан Павел II.

Без културата вярата ще остане безплътна, изложена на секуларизация и политизиране на надеждата. Ето защо Съборът посочва, че всеки, който насърчава човешката общност по пътя на културата, „помага също, според Божия план, на общността на Църквата” (GS 44).

Културата от своя страна също има нужда от опита на вярата. Ако не се обърне към божественото, тя в действителност става езотерична или псевдо-култура, насочена единствено към материални печалби. Отчитайки тази опасност, Gaudium et spes, посочва: „Евангелието на Христос постоянно обновява живота и културата на падналия човек [...]. По този начин Църквата [...] стимулира и дава своя принос към човешката култура” (GS 58).

За съжаление, веднага след Събора, неочаквано избухна революция в областта на културата и начина на живот, определена като революцията от 1968, която драстично промени контекста, в който се състоя Вторият Ватикански събор. Някои аспекти на вълната от 1968 преминаха, но други, като сексуалната освободеност, се превърнаха в доминиращ манталитет.

Въпреки това нито тези промени, нито така наречената информационна революция от последните десетилетия правят по-малко актуално посланието на Събора за преплитането на вярата и културата. Напротив, Църквата повече от всякога трябва да присъства в културата, търсейки същевременно съюзници за противодействие на различните течения на анти-културата.

bp/ rv