Блажена Елена Айело: Евхаристична душа в най-висша степен

На 13 септември в град Козенца бе обявена за Блажена сестра Елена Айело, основателка на конгрегацията "Малки сестри на Страданията на нашия Господ Исус Христос" (Suore Minime della Passione di Nostro Signore Gesù Cristo). Хиляди хора, от Италия и чужбина се събраха, на общинския стадион Сан Вито, за да вземат участие в церемонията, предстоятелствана от кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за светците, заедно с архиепископ, Салваторе Нунари, родом от Козенца и апостолическия нунций в Турция, Антонио Лучибело. „Църквата в Италия ликува - каза Папата по време на Генералната аудиенция на 14 септември - от въздигането на олтарите за прослава на тази Евхаристична душа в най-висша степен”.

Животът на Елена Айело, първата жена от Калабрия, обявена за блажена, родом от малкото село Монталто Уфуго, в диоцеза на Козенца, преминава в страдание, с очи впити в разпятието. Умира в святост в Рим през 1961 на 66 години. 50 години по късно, на празника на Въздвижение на Пресветия кръст, Елена влиза в редиците на блажените. Тази беатификация - изтъкна Бенедикт XVI - идва веднага след италианския Национален Евхаристичен конгрес:

„Знаменита дъщеря на Калабрия, сестра Елена Айело обичаше да казва: „Евхаристията е основна храна на живота ми, най- дълбокият дъх на душата ми, Тайнството, което дава смисъл на живота ми, на всяка моя дейност, всеки ден”.

Вълнението в Калабрия, където за първи път се състои церемония по Беатификация, придобива поради това още по-особено значение, както подчертава кардинал Анджело Амато:

„Това е историческо събитие с голямо духовно значение, защото представя пред калабрийските вярващи една примерна фигура на християнската святост. Но то същи има и културно значение, защото животът и дейността на Майка Айело обогатяват Калабрийската земя с едно героично свидетелство на Евангелието. Нейната святост се изразява в огромната и доброта към всички, особено към най- малките и затруднените, които започват да я наричат „Светата монахиня”.

Четвърта сред осем деца, едва единадесет годишна Елена загубва майка си, а две години по-късно си обещава да прегърне религиозния живот, желание, което успява да осъществи напълно едва в зряла възраст, след много трудности. През 1928 г. започва в Козенца дейността си за прием и грижа за момичета сираци, която по-късно ще се превърне в Конгрегация на Малките сестри на Страданията на нашия Господ Исус Христос, призната официално през 1949 година. В какво се състои този малък път на духовност, изминат от Блажена Елена Айело, обяснява кардинал Анджело Амато:

„Този път включва ежедневното изминаване на жертвата на Кръстния път, посредством готовността за подчинение на волята на Бог и участие в страданията на Исус”.

Животът на Майка Елена, посочва кардинал Амато, е изключителен модел и за нашето съвремие:

„С живота си Майка Айело ни казва, че също в Калабрия е възможно да се живее героично Евангелието, което означава, че е възможно да станеш светец. Калабрия има нужда от духовната красота на светиците. Майка Елена ни напомня, че и с помощта на светците - и вероятно най-вече с тяхна помощ - е постигнато единството на Италия, посредством тяхната хуманитарна и образователна дейности, посредством създаването на институции за прием и закрила на деца, сираци и отхвърлени. За своята дейност Майка Айело не прахосва благата и богатството на другите, а работи и плаща с труда си, давайки свидетелство пред всички и изливайки върху тях огромното милосърдие на Христос”.

bp/ rv