Бенедикт ХVІ: дори и в привидното си мълчание Бог е винаги близо до човека

„Сърцераздирателна и трогателна молитва”. Така Бенедикт ХVІ определи Псалм 21 (22) на който посвети своята катехистична беседа на генералната аудиенция, която проведе в Аула „Павел VІ” във Ватикана. Този псалм, посочи Папата, притежава силно христиологично съдържание и ни приканва да не губим вярата, дори когато Бог изглежда отсъстващ.

Псалм 22 е сърцераздирателна и трогателна молитва, която ни отвежда под Кръста на Исус, „за да изживеем отново Неговото страдание и споделим плодоносната радост от възкресението”:

„Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик. Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира”.

Този Псалм, припомни Бенедикт ХVІ, „представя фигурата на един невинен, преследван и обкръжен от враговете, които желаят смъртта му”. В своята молитва, без никога да се откаже от надеждата, се редуват „тягостната реалност на настоящето” и „утешителната памет от миналото”. Неговият вик е апел към Бог, който изглежда далеч, „който изглежда сякаш го е изоставил”:

„Бог мълчи и това мълчание разкъсва душата на молещия се, който безспирно призовава помощта му, но без да намери отговор. Минават дни и нощи в неуморно търсене на една дума, на една помощ, която не идва; Бог изглежда далеч, непомнещ и отсъстващ”.

Ако Бог не отговаря, подчерта Светият Отец, тогава „викът за помощ се губи в празнотата, а самотата става непоносима”. Но псалмистът не вярва, че Бог го е изоставил и търси контакт, търси „една връзка, която може да дари утеха и спасение”. Началният вик „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?”, посочи Папата, е цитиран от евангелията според Матей и Марко, като вик издигнат от умиращия на Кръста Исус:

„Той изразява отчаянието на Месията, Сина Божий, който е изправен пред драмата на смъртта, една напълно противоположна реалност на Господаря на живота. Изоставен от своите, предаден и отречен от учениците, обкръжен от онези които го хулят, Исус е под смазващата тежест на една мисия, която трябва да премине през унижението и унищожението. Затова вика към Отца, а неговото страдание приема болезнените думи от Псалма”.

Но викът на Исус не е вик на отчаяние, като този на псалмиста, който в своята молитва преминава през един мъчителен път. „Път, който чрез вярата в божествената победа се превръща в хвалебствие”:

„Сърцераздирателната молитва на Исус в Неговото неизразимо страдание, се отваря към сигурността на славата.. В своето страдание, послушен на Отца, Господ Исус преминава изоставянето и смъртта, за да достигне до живота и да го дари на всички вярващи”.

В Пслама, посочи Папата, на мълчанието на Бог, на Неговото привидно отсъствие се противопоставя едно присъствие и една близост, която придружава целия човешки живот. Псалмистът разпознава тази близост, тази любов, но долавя също и една близост, която го плаши: тази на враговете. В този момент, плачът се превръща в прошение, а терзанието променя усещането за опасността. Враговете изглежда сякаш са непобедими. Те се превръщат в „свирепи и опасни зверове”, а псалимстът е като един „малък червей”:

„Тези образи използвани от псалмиста служат също, за да кажат, че когато човек става брутален и напада брата си, в него надделява животинското, той губи своя човешки образ; насилието притежава в себе си нещо животинско и само спасителната намеса на Бог може да върне на човека неговата хуманност”.

Тези драматични образи откриваме и в разказите за Страданието на Христос, където още веднъж намираме зова за помощ, посочи Бенедикт ХVІ:

„Това е вик, който разтваря небесата, защото възвестява една вяра, една сигурност, която преминава отвъд всяко съмнение, всеки мрак или отчаяние. Плачът се преобразява, давайки място на хвалебствието в приемането на спасението”.

По този начин, посочи Бенедикт ХVІ, псалмистът се разгръща към благодарствената молитва, „към големия финален химн, който въвлича целия народ, вярващите в Господа”:

„Господ се притече на помощ, спаси бедния и му показа Свето милосърдно лице. Смъртта и животът се кръстосаха в една неразделима тайна. Животът победи, Бог на спасението се показа като неоспорим Господар, който всички краища на земята възхваляват и пред който всички народи се прекланят”.

Това е победата на вярата, която може да преобрази смъртта в дар на живот, долината на страданието в извор на надежда.

svt/ rv