Писмо на Папата за годишнината от атентатите в Ню Йорк: нищо не може да оправдае тероризма

Не на насилието в името на Бог: това подчертава Бенедикт ХVІ в писмо отправено към архиепископът на Ню Йорк, Тимъти Долън, по повод десетата годишнина от атентатите на 11 септември.

„Още веднъж, неоспоримо трябва да бъде потвърдено, че нито едно обстоятелство може да оправдае терористичните действия”. В писмото си Папата с увереност подчертава, че „не може да се използва насилието в името на Бог”. „Трагедията от онзи 11 септември – пише Бенедикт ХVІ – бе утежнена от твърденията на атентаторите, че действат в името на Бог”. Всеки човешки живот, продължава писмото на Папата, „е безценен в очите на Бог” и поради това не трябва да се пестят силите в насърчаването по света на истинското зачитане на неотменимите права и достойнство на хората и народите, където и да се намират те”.

Папата насочва своите мисли към „многобройните невинни човешки животи”, загубени в онази „брутална атака” и ги поверява „на безкрайното Божие милосърдие”, просейки утешение за всички загубили близките си това трагично събитие.

В писмото Бенедикт ХVІ възхвалява американския народ за „показаната смелост и благородство в спасителните операции и готовността да върви напред с надежда и вяра”. Накрая, Папата издига своята „пламенна молитва” за могат „постоянните усилия за изграждането на справедливостта и глобалната култура на солидарността да допринесат за освобождението на света от насилието”, създавайки същевременно „условия за по-голям просперитет и мир” и едно „по-светло и сигурно бъдеще”.

През 2001, малко след атентатите в Ню Йорк, тогавашния кард. Ратцингер, в интервю пред Радио Ватикана, посочва:

„Тези атентати са в името на Бог, следователно в името на една религия, използвана за лични цели, една политизирана религия и по този начин подчинена на властта, която се превръща във фактор на властта. От друга страна… ако погледнем на Христовият лик, на един страдащ за нас Бог, който се остави да бъде убит за нас, виждаме един Бог, отхърлящ всяко насилие. Поради тази причина, Христовият лик е най-подходящия отговор за идеологическата злоупотреба на образа Божий, използван само като средство на нашата власт”.

За Папата тези атаки помрачиха изгрева на третото хилядолетие. Също Йоан Павел ІІ, по време на генералната аудиенция от 12 септември 2001, говори за „един мрачен ден в човешката история”:

„Как е възможно да съществуват толкова жестоки епизоди на насилие? Човешкото сърце е като една пропаст от която понякога се появяват планове с нечувана жестокост, способни за миг да объркат спокойния и трудолюбив живот на един народ. Но в тези моменти, в които всеки коментар е неподходящ, на помощ ни се притичва вярата. Словото на Христос е единственото, което може да даде отговор на въпросите, които терзаят душата ни. Дори и да изглежда, че силите на злото надделяват, вярващия знае, че злото и смъртта нямат последната дума. На това се уповава християнската надежда… Нека молим Господа, да не надделее спиралата на омразата и насилието”.

На 20 април 2008, по време на апостолическата си визита в Америка, Бенедикт ХVІ посещава Кота Нула, за да се помоли в тишина, прекъсната само от звучите на една цигулка:

„Боже на мира, дари Твоя мир на нашия жесток свят:
мир в сърцата на всички мъже и жени
и мир между народите по земята.
Насочи към Твоя път на любов
онези, които имат сърце и разум
изпълнени с омраза”.

svt/ rv