2011-09-10 15:38:12

Евхаристията в поучителната власт на Бенедикт ХVІ


Вече една седмица отслужването на Светата литургия и обожаването на Светото Причастие са главните действащи лица на ХХV национален Евхаристичен конгрес, който се провежда в италианския град Анкона, област Марке. Кулминационният момент от Конгреса под наслов „Господи при кого ще отидем? Евхаристията във всекидневния живот” ще бъде тържествената Света литургия, предстоятелствана от Бенедикт ХVІ на пристанището на града. Евхаристията е една от водещите теми в понтификата на Бенедикт ХVІ, а първите шест месеца от неговия понтификат са изцяло белязани от постоянното присъствие на темата за Евхаристията. Причина бе и течащата година посветена на Евхаристията, обявена от неговия предшественик Папа Йоан Павел ІІ, в края на която бе предвидено провеждането на Синод посветен на нея. Пожеланието с което, Бенедикт ХVІ откри този Синод бе, че не трябва „да казваме само хубави неща за Евхаристията, а преди всичко трябва да живеем от нейната сила”.

Въпросът отправен от Свети Петър към Исус: „Господи при кого ще отидем?” дори и след две хиляди години остава централния въпрос в живота на християните. Също и днес пътят на вярващите намира в Евхаристията, Страданието на Бог за хората, своята новост във всички аспекти на всекидневието. „Евхаристията – пише Папата в пост-синодалното Апостолическо насърчение Sacramentum Caritatis – прави възможно, ден след ден, постепенното преобразяване на човека, призван чрез благодатта да бъде образ на Сина Божи”. „Няма нищо истински човешко – мисли, думи и дела – което да не намери в Тайнството Евхаристия подходящата форма, за да бъде живяно в пълнота”. Нуждаем се от този хляб, за да се изправим пред трудностите и умората по пътя”, посочва Папата по време на проповедта си в Бари на 29 май 2005, в контекста на ХХVІ национален Евхаристичен Конгрес:

Участието в неделните литургии, приемането на Евхаристийния хляб и общението на братята и сестрите в Христа е една необходимост и радост за християнина, защото само така той може да намери необходимата енергия по пътя, който трябва извървим всяка седмица. Път, който не е арбитражен: пътят, който Бог ни посочва чрез Словото си върви към вписаната посока в живота на човека”.

„Да се следва Словото Божие, да се върви редом с Христос, означава за човек да реализира себе си; загубата на това означава да загубим себе си”. Господ, прибавя Папата, „не ни оставя сами по този път, а е с нас и ни обича:

В Евхаристията Исус присъства реално сред нас. Неговото не е статично присъствие, а динамично, което ни сграбчва за да бъдем Негови и да се уподобим на Него”.

Христос, който срещаме в Тайнството Евхаристия, е същия както в Европа, така и в Америка, Африка, Азия и Океания:

Той е същия и единствен Христос, който е присъстващ в Евхаристийния хляб на всяко кътче на земята. Това означава, че ние можем да Го срещнем само заедно с всички останали. Можем да Го получим само в единството”.

„Защото има един хляб – пише Свети Павел до Коринтяните - едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб” (1 Кор 10,17).

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.