Бенедикт ХVІ: Бог е винаги до човека който го търси и проси помоща Му

„Бог е винаги близо, слуша, отговаря и спасява”, дори и в трудните и мрачни моменти от живота. Това подчерта Бенедикт ХVІ в своята катехистична беседа на генералната аудиенция на площад Свети Петър на която взеха участие хиляди вярващи и поклонници от цял свят. В размишлението си Папата продължи цикъла посветен на молитвата, насочвайки вниманието на присъстващите на Псалм 3.

Псалм 3 е синтез на универсалната история на връзката между Бог и човек, между създанието, което се нуждае от подкрепа и Създателя, който удовлетворява неговите молби. Началото на този Псалм е „силно драматично”, посочи Папата. Асалон, присвоява трона на своя баща цар Давид, който е принуден да избяга от Ерусалим, но е нападнат от враговете. Давид е завладян от терзанието и първите думи на Псалма са силен вик към небето за помощ, на един сам човек, който въпреки опасността „поддържа здрава връзката си Бог”, отбеляза Бенедикт ХVІ:

„Враговете се опитват да разкъсат тази връзка с Бог и да разклатят вярата на тяхната жертва. Те се опитват да внушат на Давид, че Господ не може да се намеси, че дори Бог не може да го спаси (…) Това е крайното изкушение на което е подложен вярващия: изкушението да загуби вярата и доверието за близостта на Бог”.

Атаката срещу цар Давид е коварна. Тя не се ограничава само до физическото нападение, а се опитва да откърши неговата вътрешна сигурност. „Жестокостта и сарказмът” на неприятелите на царя, посочи Папата, са същите, които изпитва Исус на Кръста. Те са същите, които при някой обстоятелства на живота, може да изпита всеки един от нас, подчерта Бенедикт ХVІ:

„Пслам 3 докосва дълбоко и лично всеки един от нас. Изкушени сме да мислим, че може би дори и Бог не може да ни спаси, че не ни познава и може би няма възможност. Изкушението срещу вярата е последната агресия на неприятеля на която трябва да устояваме, защото само така ще намерим Бог и Живота”.

Вярата на Давид е възнаградена, посочи Папата. На многобройните врагове се противопоставя един „много по-голям и велик цар, който не е сам”:

„Човек не е вече сам, неприятелите не са непобедими както изглежда, защото Господ чува вика на подтиснатия и отговаря от мястото на Неговото присъствие, от Неговата Света планина. Човек вика към Бог в своето терзание, при опасност и в болката; човек проси Неговата помощ и Бог му отговаря”.

„Вплитането на човешкия вик и божествения отговор – прибави Папата – е характерната черта на молитвата и ключа за прочита на цялата история на спасението”:

„Викът изразява нуждата за помощ и се апелира на предаността на другия; той е жест на доверие в близостта и готовността на Бог да ни изслуша. Молитвата изразява увереността за едно изпитано божествено присъствие, което се изявява в своята пълнота при спасителния отговор на Бог”.

Именно в този момент Псалмиста се чувства сигурен в прегръдката на Бог, който описва като „пазач, бдящ над своето възлюбен след победата над враговете”. Това е метафората, изразяваща връзката, която вярващия трябва да поддържа днес с Бог чрез молитвата, завърши Бенедикт ХVІ:

„В болката, при опасност, в горчивината от неразбирането и обидата, думите от Псалм 3 отварят нашето сърце към утешаващата сигурност на вярата. Бог е винаги близо – дори и в трудностите, проблемите и мрака в нашия живот – Той изслушва, отговаря и спасява по свой начин. Но е необходимо да разпознаем присъствието Му и да приемем Неговите пътища”.

В поздравите към вярващите на полски език Папата припомни кард. Анджей Мария Дескур, който почина в Рим на 4 септември на 87 годишна възраст. Като се позова на дълбокото приятелство на кардинала с Блажен Йоан Павел ІІ, Бенедикт ХVІ посочи, че „с молитвата и страданията, той подкрепяше неговото папско служение, поверявайки живота си на Непорочна Дева Мария”.

svt/ rv