2011-09-03 14:28:20

Мисията на всеки кръстен в името на Бог: проповед за ХХІІІ неделя през годината на отец Валтер Гора


ХХІІІ неделя през годината
Ако те послуша, спечелил си брата си (Мат 18, 15-20)

Четивата от Свещеното Писание за ХХІІІ неделя през годината ни показват нашата отговорност към онези, които се отклоняват. Те ни карат да размишляваме върху нашата мисия, която Бог е поверил на всеки кръстен в Неговото име. Но как тази мисия трябва да бъде упражнявана от всеки вярващ и по-какъв начин? Евангелският разказ коментира отце Валтер Гора, енорйски свещеник на енория "Свети Павел от Кръста", гр. Русе.

********
RealAudioMP3 Фактът, че се подаде на изкушенията на дявола, накара човека да се отдалечи от Бога. Адам и Ева загубиха приятелството си с Бога и като втори резултат на греха си, започнаха да се противопоставят един на друг. Човек срещу човека. Преди грехопадението имаше пълно общение с Твореца и между всичките живи същества. Именно този баланс е нарушен, и това безредие продължи и в бъдеще. Каин не се чувства повече брат на своя брат, но егоизма, алчността и завистта го карат да се отдалечава от това общение и да постави въпроса: "Нима съм пазач на брата си?" (Битие 4, 9).

Този въпрос, който Каин постави на Бога, е основната тема на разсъждение за тази неделя. С Христос това общение е отново отворено: вертикално, с Бога, небесата се отварят и Бог и човек се приближават; и едновременно, като следствие от това, е възстановено и хоризонталното общение между хората, на човек с човека.

Самият Исус е онзи, който възстановява тези посоки. Можем да кажем, свързвайки думите на евангелиста свети Матей с тези на свети Павел че, „Като се кръсти, Исус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата (Матей 3, 16.)” „за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир,” (Ефесяни 2, 15).

Бог изисква нашето участие в това дело на помирение и самият той отговаря на въпроса на Каин: Да! Ти си отговорен за спасението на братята си и сестрите си и с думите на Пророк Йезекиил ни казва: „И тебе, сине човешки, Аз поставих страж на дома Израилев: ти ще слушаш из Моите уста слово и ще ги вразумяваш от Мене” (Йезекиил 33. 7).

В началото на всяка Евхаристична литургия ние изповядваме греховете си, признавайки нашите нарушения с думите, делата и опущенията. И точно върху греха на опущенията ще спрем сега нашето внимание, т.е. върху доброто, което можем да направим, но не го правим. Такова добро е и братската корекция. Днешните четива от Светото Писание ни показват нашата отговорност към онези, които се отклоняват. Те ни карат да размишляваме върху нашата мисия, която Бог е поверил на всеки кръстен в Неговото име.
Бог, чрез Йезекиил, ни казва, че: Кога кажа на беззаконника! "Беззаконнико Бездруго ще умреш", а ти не кажеш нищо, за да предпазиш беззаконника от пътя му - тоя беззаконник ще умре за своя грях, но кръвта му ще изискам от ръката ти”. (Йезекиил 33, 8)

Исус отива още по-далеч: не става въпрос само за лична отговорност, но и за отговорността на целия Божи народ, на цялата Църква. Когато нашите сили не са достатъчни, призовани сме да поискаме помощ от другите ни братя и сестри, т.е. да опитаме по всички начини да достигнем до сърцата на тези, които са тръгнали по грешния път: „Ако не те послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата, но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар”. (Матей. 18, 16-17.) Внимание! Този израз не означава да изоставим този наш брат, а по-скоро да го придружим от началото, от първите стъпки, да започнем отново пътя от самото начало, тъй както се прави за тези, които никога не са срещали Христос. Преди всичко Църквата има мисията да се моли в името на Исус и с Исус за този човек:: “Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Матей 18, 20).

Свети Павел ни показва смисъла на всичко това: всяка друга заповед се съдържа в тия думи: “Възлюби ближния си като самаго себе си” (Рим. 10, 9). Корекцията трябва да бъде ръководена от любовта и от смирението. Не трябва да се чувстваме нито по-горе от другите, нито учители за другите, но братя в любовта. Ние всички вървим в една посока, към една цел и всички ние се нуждаем от помощта от другите, от Църквата. Коригирането в любовта означава и изисква също и смирението. Важно е ние самите да се признаем грешници и така, преди да поправим другите, да бъдем способни да поправим себе си. В наша помощ идват отново думите на Исус: “А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?” (Матей 7, 3).

Сега, след всичко, което казахме, ние сме готови да отговорим на въпроса на Каин: „Нима съм пазач на брата си?” Отговорът е безспорно: Да, ние сме! и Да ние сме длъжни да се грижим за братята си.

отец Валтер Гора








All the contents on this site are copyrighted ©.