Концерт в чест на Бенедикт ХVІ: сакралната музика отвежда човек до Небесната хармония
На 31 август в Апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо бе изнесен концерт в чест
на Бенедикт ХVІ поднесен от кард. Доменико Бертолучи, бивш ръководител на хора на
Сикстинската Капела. Под диригентството на маестро Симоне Бартолучи се изявиха сопраните
Енрика Фабри и Лике Анхолм и баритона Микеле Гови, придружени от камерен хор Росини
от Пезаро, Италия и Филхармоничния оркестър на област Марке.
„Момент за размишление
и молитва”, който отвежда човек „да се докосне до Небесната хармония”. Това каза Бенедикт
ХVІ след края на концерта изнесен в негова чест. Музиката, посочи Папата, и по-специално
сакралната, която се „поражда от вярата”, е способна да изрази и предаде вярата. Светият
Отец с радост благодари на изпълнителите и автора на музикалните творби. Папата изказа
благодарност и към кард. Доменико Бертолучи, за неговата способност „да подчертава
качеството на григорианското песнопение и мъдрата употреба на полифонията”, предан
на традицията но същевременно отворен към „новите звучения”. Бенедикт ХVІ подчерта,
че музиката заедно с вярата и свещенството са аспектите, които характеризират по-особен
начин живота:
„Скъпи кард. Бертолучи, вярата е светлината, която
насочи и води винаги вашия живот. Тя отвори вашето сърце, за да отговори
безрезервно на призива на Господ; от нея извира и вашия начин на композиране.. Но
за вас музиката е превилигирован език за предаване на вярата на Църквата и в помощ
по пътя на вярата, за онзи който слуша вашите творби. Посредством музиката вие изпълнявате
вашето свещеническо служинеие”.
От „Benedictus” композиран за случая
и посветен на Бенедикт ХVІ, като благодарност на Господ за неговото служение, до Ave
Maria извлечена от операта „Брунелеско”; от свещената поема Baptisma до последната
композирана творба Christus circumdeidit me. Едно пътешествие, но също и призив да
позволим на живия Бог да ни завладее:
„Скъпи Маестро, тази вечер
със вашата музика, накара нашата душа да се обърне към Дева Мария с най-обичаната
от християнската традиция молитва, но ни накара също да се върнем към началото на
нашия път на вярата, кръщелната литургия, момента в който станахме християни. Тази
вече бе призив да утоляваме винаги нашата жажда от единствената жива вода, от живия
Бог, и да полагаме всекидневно усилия да отхвърляме злото и подновяваме вярата си,
изповядвайки нашето Верую!”.