Бенедикт ХVІ: изкуството е врата към безкрайното и Бог

Изкуството е като „лъч красота”, която може да помогне на душата да долови „възвишената Красота”, която е Бог. Това посочи Бенедикт ХVІ в катехистчната си беседа на генералната аудиенция в Кастел Гандолфо, която посвети на красотата на изкуството. Посещенията на градовете на изкуството, посочи Папата, може бъде начин за подхранване не само на културата, но също и на вярата.

Едни дълбок стих, една скулптура или нотите на една музикална творба могат да накарат нашето сърце да затупти. Артистичния гений, в каквато и форма да се изразява, може да позволи да изпитаме „една дълбока емоция и чувство на радост”, посочи Бенедикт ХVІ:

„Изкуството ни позволява да доловим, че пред нас не стои само една материя, едно парче мрамор или бронз, една нарисувана картина, една съвкупност от букви или звуци, а нещо по-голямо, нещо което „говори”, способно да докосне сърцето, да предаде едно послание, да издигне душата”.

Една художествена творба, продължи Папата, „е плод на креативната способност на човека, който се запитва пред видимата реалност, търси да открие дълбокия смисъл и да го предаде чрез езика на формите, цветовете и звуците:

„Изкуството е способно да изрази и да направи видима необходимостта на човека да отиде отвъд това, което се вижда. Изкуството показва жаждата и търсенето на безкрайното. То е като една отворена врата към безкрайното, към красотата и истината, които се намират отвъд всекидневието. Една художествена творба може да отвори очите на сърцето и разума, отвеждайки ни към висините”.

Тези висини към които се стреми художествената красота може да отведе до Бог, който е „върховната Красота”, посочи Папата и даде за пример готическата и романска архитектура, която може да отведе човек „спонтанно до уединение и молитва”. Бенедикт ХVІ посочи за пример и музиката, която с нейната сила може да отвори сърцето към Бог:

„Спомням си за един концерт с творби на Йохан Себастиян Бах в Мюнхен, под диригентството на Леонард Бернщайн. В края на последната творба, почувствах дълбоко в сърцето си, че това, което бях чул ми бе предало истината и ме тласка да благодаря на Бог. До мен беше седнал лютеранския епископ на Мюнхен, който спонтанно ми каза: „Слушайки това се разбира: истинско е, истинска е толкова силната вяра и красотата, която неудържимо изразява присъствието на Божията истина”.

Папата завърши своето размишление, припомняйки мислите и опита на велики хора на изкуството от миналото. Известната фраза на художника Марк Шагал за който „художниците за векове потапяха техните четки в цветната азбука на Библията”. Папата припомни и поета Пол Клаудел, който слушайки химна „Величае душата ми Господа” по време на коледната литургия „почувства Божието присъствие”. Всички тези примери ни помагат да не забравяме, че многобройните художествени красоти по света могат да стимулират нашата молитва и връзка с Бог:

„Нека посещението на местата на изкуството да не бъде само повод за културно обогатяване, а преди всичко да се превърне в момент на благодат, стимул за укрепване на нашата връзка и диалог с Господ. Нека ни помогне да се спрем и да съзерцаваме лъча красота, който докосва дълбоко нашето сърце и ни приканва да се издигнем към Бог”.

В края на аудиенцията Бенедикт ХVІ поздрави присъстващите поклонници, сред които бе и група от Софийско-Пловдивския диоцез:

„Сърдечно поздравявам младежите от Софийско-Пловдивския диоцез, като им пожелавам да бъдат смели свидетели на Христос в средата в която живеят. С радост благославям вас и вашите близки”.

svt/ rv