Естество и мисия на миряните

Вторият Ватикански събор отделя специално внимание на мисията и мястото на миряните в Църквата и света. В Догматична конституция за Църквата Lumen Gentium съборните отци посвещават две глави в които разтлеждат тяхното естество, мисия, святост, достойнство, апостолство и призвание:

********
Под името миряни се разбират всички верни, с изключение на членовете на свещеническия чин и на онези с признат от Църквата монашески статут, които, бидейки приобщени към Христовото тяло чрез Кръщението и учредени като Божи народ, участват по свой начин в свещеническото, пророческото и царственото служение на Христос и изпълняват в Църквата и в света своята част от присъщата на целия християнски народ мисия.

Светският характер е присъщ и свойствен за миряните. И действително, макар че понякога могат да се занимават със светски дела и дори да упражняват светска професия, поради особеното си признание членовете на свещеническия чин са ръкоположени главо и собствено (ex professo) за свещенослужението, докато монасите свидетелстват по великолепен и изключителен начин със своето поприще за това, че светът не може да бъде преобразен и принесен на Бог без духа на блаженствата. Присъщо за призванието на миряните е да търсят Божието Царство, като занимават със светските дела и ги подреждат спрямо Бог. Те живеят в света, тоест във всички светски работи и дела поотделно, и в обикновените условия на семеен и социален живот, от които съществуването им сякаш е изтъкано. Именно там те са призовани от Бог да допринасят сякаш отвътре, като квас, за освещаването на света чрез упражняването на собственото си служение, водени от евангелския дух, и по такъв начин да направят Христос видим за другите, главно със свидетелството на своя живот и със сиянието на вярата, надеждата и любовта. И така, на тях се пада да озаряват и подреждат в честност всички светски дела, с които са тясно свързани, така че тези дела непрестанно да бъдат и растат според Христос, и да славословят Твореца и Изкупителя.

Достойнството на миряните като членове на Божия народ
По Божественото учредяване Светата църква е организирана и управлявана с удивително разнообразие. „Защото , както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа, тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове” (Рим. 12, 4-5).

И така, има само един избран Божи народ: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4, 5); общо е достойнството на членовете по силата на тяхното възраждане в Христос, обща е благодатта на синовете, общо е призванието за съвършенство; едно-единствено спасение, една-единствена надежда и едно неделимо единство. В Христос и в Църквата следователно няма никакво неравенство спрямо род или народ, социално положение или пол, защото „няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса” (Гал. 3, 28; Кол. 3, 11).

И така, дори и като в Църквата не всички вървят по един и същи път, то всички са призвани към светостта и са получили една вяра според Божията справедливост (2 Петр, 1, 1). Макар че по воля на Христос някой са отредени за учители, раздаващи тайните, и пастири на другите, помежду им цари истинско равенство, що се отнася до достойнството и общото за всички верни действие за съграждането на Христовото тяло. И действително, положеното от Господ разграничение между свещенослужителите и останалата част от Божия народ включва тяхната взаимовръзка, тъй като пастирите и другите верни са свързани помежду си в необходимо взаимоотношение: по примера на Господа Църковните пастири следва да служат едни на други и на останалите верни, а последните от своя страна – с готовност да сътрудничат на пастирите и на учителите. Така всички свидетелстват в разнообразието за удивителното единство в Христовото тяло: самото това разнообразие от благодати, служения и дейности събира в едно-единствено тяло Божиите синове, защото „всичко това го произвежда един и същи Дух” (1 Кор. 12, 11).

Следователно както миряните с Божето застъпничество имат за брат Христос, Който като всеобщ Господ, не дойде да Му служат, а да служи (Мат. 20, 28), така те имат за братя ръкоположените в свещенослужението, които получават и освещават с Христовата власт Божието семейство и са негови пастири, за да изпълни във всички новата заповед за любовта. По този повод Свети Августин много добре казва: „Ако да бъда за вас ме ужасява, да бъда с вас ме утешава. Защото за вас съм епископ, с вас съм християнин. Едното е името на задача, другото – на благодат, едното е името на опасност, другото – на спасението” (S.Augustinus, Serm. 340, 1: PL 38, 1483).

Апостолството на миряните
Събраните в Божия народ и учредени в едното Христово тяло под една Глава миряни, каквито и да са те, са призовани да допринасят като живи членове с всичките си, получени с добротата на Твореца и благодати на Изкупителя, сили за израстването на Църквата и нейното непрекъснато освещаване.

Апостолството на миряните е участие в самата спасителна мисия на Църквата и то е отредено от Господ на всички чрез Кръщението и Миропомазанието. Тайнствата, и особено Светата Евхаристия, предават и подхранват любовта към Бог и към хората, която е душата на всяко апостолство. Но миряните са призовани в частност да направят Църквата налична и действена по онези места и при онези обстоятелства, в които тя може да стане солта на земята единствено чрез тях. Така че по силата на получените дарове всеки мирянин е едновременно свидетел и живо средство на мисията на самата Църква, „по мярката на дара Христов” (Еф. 4, 7).

Освен към това отредено на абсолютно всички верни апостолство, миряните могат да бъдат призовани по различни начини към едно по-непосредствено сътрудничество в апостолството на йерархията, подобно на онези мъже и жени, които помагаха на апостол Павел в евангелизацията, като много се мъчиха за Господа (Фил. 4, 3; Рим. 16, 3). Те могат да бъдат наети също така от йерархията, за да упражняват някой църковни функции с духовна цел.

Следователно на всички миряни е възложено славното задължение да се трудят, за да може всеки ден Божия спасителен промисъл да достига до всички хора във всички времена и по цялата земя. Затова нека пътят за тях да бъде отворен от всички страни, за да могат според силите си и нуждите на времето дейно да участват в спасителното дело на Църквата.

Догматична конституция за Църквата (Lumen Gentium, 31-33 )