Бенедикт ХVІ: Успение Богородично велика тайна на надежда и радост за всички нас

„Мария не е личност от друго време”, тя е „жива личност, която се намира в настоящето на Бог. В нея се откроява вечния промисъл на Създателя за цялостното изкупление на човека – с душа и тяло – и неговото обновление”. Това посочи Бенедикт ХVІ в проповедта си по време на тържествената литургия за празника Успение Богородично, която предстоятелства тази сутрин в папската енория на Кастел Гандолфо „Свети Тома от Виланова”. На обед, от балкона на лятната резиденция, заедно с многобройните поклонници и вярващи, Папата измоли молитвата Ангел Господен на която призова вярващите да бъдат „носители на светлината на доброто по света”.

Мария е приета на небето с тяло и душа: това е „велика тайна на надежда и радост за всички нас”. Ето защо, посочи Папата, „съзерцавайки Майката Божия, ни се дава благодатта да видим в дълбочина и нашия живот”:

„Нашия всекидневен живот, с неговите проблеми и надежди, получава светлината на Майката Божия, от нейния духовен път, от нейната славна съдба: път и цел, които могат и трябва да се превърнат в наши”.

Бенедикт ХVІ се спря на литургичните четивата за празника, като припомни, че за Стария Завет „Ковчежето на Завета, съдържащ двата каменни скрижала с мойсеевия закон”, е символ на „Божието присъствие сред народа”:

„Но символът вече отстъпи мястото на действителността. Ето защо, Новият Завет ни казва, че истинското Ковчеже на Завета е една жива и конкретна личност: Дева Мария, Онази която прие в утробата си вечния Син Божий, станал човек, Исус, нашия Господ и Спасител”.

„Дева Мария – продължи Папата – е ковчежето на завета, защото прие в себе си Исус… Онзи, който е новия и вечен завет, чиято кулминация е жертвата на Неговото тяло и кръв". Бенедикт ХVІ се спря и на евангелският откъс, разказващ за посещението на Мария при Елисавета. „И като стана Мария през тия дни – казва евангелист Лука - отиде набързо в планинската страна, в град Юдейски”:

„Важно е да се подчертае думата „набързо”: Божиите неща заслужават бързината, дори те са единственото наложително нещот в нашия живот”.

Бързината на любовта, посочи Бенедикт ХVІ, е тази която ни кара да се затичаме към ближния, наложителността да занесем на другите най-важното. Майката Божия „не задържа за себе си божественото присъствие, а го дарява, споделяйки Божията благодат”. „Също и ние – подчерта Папата – сме получатели на тази безкрайна любов, която Бог даде на Мария”. По този начин, Майката Божия „ни дава надеждата за едно бъдеще изпълнено с радост и ни показва пътя, водещ до него”:

„Само ако приемем с вяра нейния Син и съхраним приятелството си с Него, като му позволим да ни озари и води с Неговото Слово, можем да достигнем това бъдеще. Само ако Го следваме всеки ден, дори в моментите, когато нашия кръст е по-тежък от всякога. Нека Дева Мария, Ковчеже на завета, която стои в небесното Светилище, да ни показва, че вървим към нашия истински Дом, към общението на радост и мир с Бог”.

В краткото си размишление преди молитвата Ангел Господен, Папата се спря на откъса от Откровението на Йоан от днешната литургия, разказващ за борбата между жената и змея, между доброто и злото, припомняйки ни мрачната и драматична историята на греха на Адам и Ева от първите страници на книгата Битие:

„Нашите прародители бяха победени от злото; но когато времето се изпълни, Исус, новият Адам, и Мария, новата Ева, окончателно надвиха неприятеля. В това се състои радостта на този ден. С победата на Исус над злото, дори смъртта, във всичките си измерения, е победена. Мария, първата, която взима в прегръдките си Божия Син, Исус станал дете, е и първата, която застана до Него в небесната Му Слава”.

Празникът на Успение Богородично се превръща в тайнство на голямата надежда: „в Мария - заключава Папата - виждаме целта, към която сме поели всички ние, които желаем да обвържем живота си с Исус” и които желаем да го следваме, казвайки – като Мария – своето безусловно „да” на Господа:

"Ето защо, този празник говори за нашето бъдеще, казва ни, че ние също ще бъдем с Исус в радостта на Бога и ни кани да имаме кураж; да вярваме, че силата на Христовото Възкресение може да действа и в нас и да ни направи мъже и жени, които всеки ден се опитват да живеят като възкръснали, донасяйки сред мрака на съществуващото в света зло, светлината на доброто”.

След празничната литургия папската енория "Свети Тома от Виланова" бе открита и реставрираната фасадата на църквата - връщайки и оригиналния цвят, желан от Бернини, - и възстановената стара желязна камбана. Възстановителните работи са извършени от Администрацията за наследството на Апостолическия престол, която бе представлявана днес от нейния председател, монс. Доменико Калканьо, придружен от инж. Карло Поджи и архитект Росарио Джуфре. На излизане от храма, Бенедикт XVI се спря за кратко пред паметната плоча за възстановителнита работи, a след това, извън църквата, изрази възхищението си от новата странична врата. Преди да се върне в Апостолическия дворец, Папата се спря и пред паметната плоча поставена на Сградата на Общината на Кастел Гандолфо, която съдържа неговите думи, произнесени на 7 юли при пристигането му в Кастел Гандолфо: „Тук намирам всичко: планините, езерото, мога да видя и морето, а също и добри хора ...”.

svt/ bp/ rv