Алтернативно лято. Петя Кривошиева: От Лурд до Мадрид със страданието и радостта на
вярата
Всяка година на празника
„Успение Богородично”, отците Успенци организират национални поклонничества до богородичното
светилище в Лурд, Франция. Тази година то ще бъде по-специално, защото една група
младежи ще бъдат доброволци и ще се грижат за болните. Сред тях и 6 младежи от България.
В групата е 23 годишната Петя Кривошиева от София, която за втори път посещава светилището
– мястото, където вече 150 години стават чудодейните изцерения на тялото и душата.
От 1858 г., когато Божията Майка се появява на малката Бернадет, до днес са признати
от Църквата като чудотворни 66 изцеления, а всяка година светилището е посещавано
от близо 6 милиона поклонници, за да изживеят свръхестествената среща с Божията Майка
и приемат нейните послания. "Всеки, който е бил там иска отново да се върне, като
мен", казва Петя.
Какво те привлича в Лурд? „Привличат ме много
неща. Това е светилище, което се различава от другите в които съм била. Много е трудно
да се предаде с думи, онова което ми привлича, но най-много ме впечатляват болните
хора – на носилки и инвалидни колички - които отиват там водени от вярата. Впечатли
ме тяхната вяра и вярата на младежите, които се грижеха за тях. Те бяха приблизително
на моята възраст, и с толкова обич и радост им помагаха. Това ме подтикна да мисля
още повече за мен самата… Това винаги ще остане в моето сърце и винаги ще ме кара
да се връщам там.
Как се чувства един млад човек сред това море от страдание? Наистина,
страданието натежава в един момент, но в друг то е много добър начин да те накара
да се замислиш и погледнеш на своя живот, да помислиш къде е твоето място в света.
Страданието ме докосна много силно, защото се замислих за моята вяра, за моето отношение
и начина по който живея и ги съпоставих с много други хора, които живеят много по-тежко,
много повече страдат и вярват повече от мен и може би са по-силни от мен. Всъщност,
това страдание което видях там отвори нов път в моя живот, защото повече се замислям
за нещата, които се случват, за мото отношение към Господ и към хората.
Какъв
беше поводът за първото ти посещение в Лурд? Когато отидох за първи път, миналата
година, участвах в национално поклонничество за празника на Дева Мария и това се
превърна в поклонничеството на моя живот. Там преоткрих моята вяра, моето място и
моето отношение. Молих се много за себе си, за моя път и за онова, което ме очаква
и за всички хора, които нося в сърцето си. Бях съсредоточена върху мен и тях. Имах
достатъчно време да помисля и обмисля множество неща. Чувствах се „измъкната” от
всекидневието си и потопена в друг свят...
Какви нови пътища разкри
Лурд в твоя живот? След пътуването си до Лурд се чувствах преродена. Сякаш
видях по един нов начин вярата си, сякаш я преоткрих… Не е възможно сърцето ти да
остане безчувствено, когато виждаш хилядите поклонници - малки деца, младежи, възрастни
и болни. Неусетно започнаха да идват и да се случват чудесата в моя живот и около
мен. До ден днешен откривам „знаци” че молитвите ми от Лурд са чути. Всичко това
ме подтикна да пожелая да се върна отново там. Този път обаче с друга цел – за да
помогна на някой да изживее това, което преживях аз, да се почувства като мен. Исках
да бъда като другите младежи - доброволци, които се грижеха за възрастните хора.
Още следващото лято се заинтересувах, какви са начините да отида в Лурд като доброволка.
Оказа се обаче, че за години напред са запълнени местата за доброволци, което от своя
страна е също много възхитително! Въпреки това запазих идеята си, но приех, че може
би не е дошло времето за нея.
Не е лесно за един млад човек да служи на
болни и инвалиди. Какво ти дава сили, за да посрещнеш това предизвикателство? Силите
винаги идват от Господ и от Неговото милосърдие на което разчитам. Все още не знам
какво конкретно ще включват нашите задължения, но със сигурност ще придружаваме някой
болен в стая и ще се грижим за него, ще го превозваме с количка. Знаем със сигурност,
че една от вечерите ще бъдем аниматори на останалите френски младежи, с които ще бъдем
там. Вече подготвяме програмата за тогава. Моля се и разчитам на Божието милосърдие
и на подкрепата на Дева Мария Лурдска, че ще ми дадат сили да се справя.
Какво
очакваш от тези две срещи: със страданието в Лурд и с радостта в Мадрид? Страданието
и радостта сякаш вървят неразделни в живота. Много е рядко човек да страда без да
усеща някаква радост и обратното, да е радостен без да изпитва страдание. Затова очаквам,
че тези чувства, които съпътстват в живота биха притворили в мен някакво чудо, което
да даде светлина в живота ми занапред. Вярвам, че Господ вижда добрите ни намерения
и ако е по Неговата воля на 11 август трябва да излетим за Париж. От там ще се присъединим
към френската група и заедно ще пътуваме с влак до Лурд. А от Лурд с автобус ще стигнем
до Мадрид, където освен Светия отец се надявам да срещнем и с всички младежи от България,
които ще бъдат там. Очаквам тази радост в Мадрид да ми дари едно удовлетворение от
всичко което съм изживяла. И най-вече очаквам, че малките неща и признаци на обич
и доброта да притворят в мен и всеки от групата нещо голямо, което да подхрани вярата
ни за напред”.