2011-08-10 10:12:11

Алтернативно лято. Петя Кривошиева: От Лурд до Мадрид със страданието и радостта на вярата


RealAudioMP3 Всяка година на празника „Успение Богородично”, отците Успенци организират национални поклонничества до богородичното светилище в Лурд, Франция. Тази година то ще бъде по-специално, защото една група младежи ще бъдат доброволци и ще се грижат за болните. Сред тях и 6 младежи от България. В групата е 23 годишната Петя Кривошиева от София, която за втори път посещава светилището – мястото, където вече 150 години стават чудодейните изцерения на тялото и душата. От 1858 г., когато Божията Майка се появява на малката Бернадет, до днес са признати от Църквата като чудотворни 66 изцеления, а всяка година светилището е посещавано от близо 6 милиона поклонници, за да изживеят свръхестествената среща с Божията Майка и приемат нейните послания. "Всеки, който е бил там иска отново да се върне, като мен", казва Петя.


Какво те привлича в Лурд?
„Привличат ме много неща. Това е светилище, което се различава от другите в които съм била. Много е трудно да се предаде с думи, онова което ми привлича, но най-много ме впечатляват болните хора – на носилки и инвалидни колички - които отиват там водени от вярата. Впечатли ме тяхната вяра и вярата на младежите, които се грижеха за тях. Те бяха приблизително на моята възраст, и с толкова обич и радост им помагаха. Това ме подтикна да мисля още повече за мен самата… Това винаги ще остане в моето сърце и винаги ще ме кара да се връщам там.

Как се чувства един млад човек сред това море от страдание?
Наистина, страданието натежава в един момент, но в друг то е много добър начин да те накара да се замислиш и погледнеш на своя живот, да помислиш къде е твоето място в света. Страданието ме докосна много силно, защото се замислих за моята вяра, за моето отношение и начина по който живея и ги съпоставих с много други хора, които живеят много по-тежко, много повече страдат и вярват повече от мен и може би са по-силни от мен. Всъщност, това страдание което видях там отвори нов път в моя живот, защото повече се замислям за нещата, които се случват, за мото отношение към Господ и към хората.

Какъв беше поводът за първото ти посещение в Лурд?
Когато отидох за първи път, миналата година, участвах в национално поклонничество за празника на Дева Мария и това се превърна в поклонничеството на моя живот. Там преоткрих моята вяра, моето място и моето отношение. Молих се много за себе си, за моя път и за онова, което ме очаква и за всички хора, които нося в сърцето си. Бях съсредоточена върху мен и тях. Имах достатъчно време да помисля и обмисля множество неща. Чувствах се „измъкната” от всекидневието си и потопена в друг свят...


Какви нови пътища разкри Лурд в твоя живот?
След пътуването си до Лурд се чувствах преродена. Сякаш видях по един нов начин вярата си, сякаш я преоткрих… Не е възможно сърцето ти да остане безчувствено, когато виждаш хилядите поклонници - малки деца, младежи, възрастни и болни. Неусетно започнаха да идват и да се случват чудесата в моя живот и около мен. До ден днешен откривам „знаци” че молитвите ми от Лурд са чути. Всичко това ме подтикна да пожелая да се върна отново там. Този път обаче с друга цел – за да помогна на някой да изживее това, което преживях аз, да се почувства като мен. Исках да бъда като другите младежи - доброволци, които се грижеха за възрастните хора. Още следващото лято се заинтересувах, какви са начините да отида в Лурд като доброволка. Оказа се обаче, че за години напред са запълнени местата за доброволци, което от своя страна е също много възхитително! Въпреки това запазих идеята си, но приех, че може би не е дошло времето за нея.

Не е лесно за един млад човек да служи на болни и инвалиди. Какво ти дава сили, за да посрещнеш това предизвикателство?
Силите винаги идват от Господ и от Неговото милосърдие на което разчитам. Все още не знам какво конкретно ще включват нашите задължения, но със сигурност ще придружаваме някой болен в стая и ще се грижим за него, ще го превозваме с количка. Знаем със сигурност, че една от вечерите ще бъдем аниматори на останалите френски младежи, с които ще бъдем там. Вече подготвяме програмата за тогава. Моля се и разчитам на Божието милосърдие и на подкрепата на Дева Мария Лурдска, че ще ми дадат сили да се справя.

Какво очакваш от тези две срещи: със страданието в Лурд и с радостта в Мадрид?
Страданието и радостта сякаш вървят неразделни в живота. Много е рядко човек да страда без да усеща някаква радост и обратното, да е радостен без да изпитва страдание. Затова очаквам, че тези чувства, които съпътстват в живота биха притворили в мен някакво чудо, което да даде светлина в живота ми занапред. Вярвам, че Господ вижда добрите ни намерения и ако е по Неговата воля на 11 август трябва да излетим за Париж. От там ще се присъединим към френската група и заедно ще пътуваме с влак до Лурд. А от Лурд с автобус ще стигнем до Мадрид, където освен Светия отец се надявам да срещнем и с всички младежи от България, които ще бъдат там. Очаквам тази радост в Мадрид да ми дари едно удовлетворение от всичко което съм изживяла. И най-вече очаквам, че малките неща и признаци на обич и доброта да притворят в мен и всеки от групата нещо голямо, което да подхрани вярата ни за напред”.

dg/ rv












All the contents on this site are copyrighted ©.