Бенедикт ХVІ: апел за мирно съжителство в Сирия и за прекратяване насилието в Либия

Бенедикт ХVІ изрази своето безпокойство за насилието в Сирия и за Либия, където силата на оръжията не води до разрешаване на ситуацията. Пред стотици вярващи, събрали се в двора на апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо за неделната молитва Ангел Господен, Папата отправи апел за помирение между населението и властите в Дамаск, а международната общност, заедно с Триполи, да разработи „мирен план за страната, посредством преговорите и конструктивния диалог”. Преди да произнесе молитвата Ангел Господен, Папата прикани вярващите да се вслушат в утешителното слово на Исус „сред безбройните безпокойства, проблеми и трудности, които правят бурно морето на нашия живот”.

„Призовавам католиците да се молят, за да може усилията за помирение да надделеят над разделенията и омразата. Подновявам своя настойчив апел към властите и населението в Сирия за най-скорошно завръщане на мирното съжителство и подходящ отговор на законните въжделения на гражданите, зачитащ тяхното достойнство и в името на сигурността на региона”.

Папата отправи поглед и към Либия, разтърсвана от самолетните атаки на НАТО и кръвопролитните сражения между правителствени сили и бунтовници:

„Силата на оръжията не разреши ситуацията. Призовавам международните организми и всички имащи политическа и военна отговорност да започнат убедително и решително търсенето на мирен план за страната, посредством преговори и конструктивен диалог”.

Коментирайки евангелския откъс на Матей за деня (Мт. 14, 22-33), който представя чудото на Исус и спасяването на Петър в бурното море, Папата посочи, че от този библейски епизод Църковните Отци са извлекли дълбоко значение:

„Морето символизира настоящия живот и несигурността на видимия свят; бурята изразява всяко страдание и трудност, които потискат човека. Корабът, обаче, представлява Църквата изградена от Христос и водена от Апостолите. Исус иска да научи учениците смело да приемат трудностите в живота, като се поверят на Бог, Онзи, който се е разкрил на пророк Илия в полъха от тих вятър (1Царств.19,12)”.

Папата се спря и на реакцията на Петър, който тръгва по водата, като Исус, но като вижда силния вятър се уплашва и започва да потъва, викайки: Господи, избави ме”:

„Петър ходи по водата, но не със собствени сили, а благодарение на божията благодат в която вярва, а когато бива обзет от съмнението и когато свежда погледа си от Исус, изплашен от вятъра, когато не се доверява изцяло на Словото на Учителя, означава че се отдалечава от Него и има опасност да потъне в морето на живота”.

Господ винаги е близо до нас, тъй като е вкоренен в нашата същност, заключи Папата. „Въпреки това, трябва да изпитаме нашето отношение с Бог между полюсите на отдалечаването и приближаването. Приближавайки, ние сме укрепени, а отдалечавайки сме подложени на изпитание”.

„Скъпи приятели – завърши Папата – опитът на пророк Илия, чул гласа на Бог, и подложената на изпитание вяра на апостол Петър, ни разкриват, че още преди да потърсим и призовем Бог, Той сам идва при нас, снижава небето, за да ни подаде ръка и ни поведе нагоре. От нас само очаква напълно да Му се доверим”.

dg/ rv