Църквата скърби за смъртта на монс. Пиетро Самби апостолически нунции във Вашингтон

На 27 юли в Балтимор, САЩ, почина архиепископ Пиетро Самби, апостолически нунций във Вашингтон. Неговото здраве се е влоши през последните дни след операция на белия дроб. Церемонията по погребението ще се състой в базиликата на „Непорочното Зачатие” във Вашингтон, на 6 август, празникът на Преображение Господне.

Архиепископ Самби е роден преди 73 години в Соляно ал Рубиконе, в диоцеза на Римини. Ръкоположен е за свещеник през 1964 г, влиза в дипломатическата служба на Светия Престол и работи в Камерун, Ерусалим, Куба, Алжир, Никарагуа, Белгия и Индия. На 10 октомври 1985 г. е назначен за титулярен архиепископ на Белкастро и про-нунций в Бурунди. Кардинал Йозеф Томко го ръкополага за епископ на 9 ноември през същата година. През 1991 г. е назначен за нунций в Индонезия, а по-късно, през 1998 г. за папски представител в Израел и Кипър и апостолически делегат в Ерусалим и Палестина. От 17 декември 2005 е апостолически нунций в Съединените Американски Щати и постоянен наблюдател към Организацията на Американските Държави. Като нунций в Израел и апостолически делегат в Палестина развива интензивна дейност в подкрепа на християните в Светата земя. Допринася за разрешаването на ситуацията при обсадата на Базиликата на Рождеството във Витлеем. Призовава за солидарност с цялата Църква, като приканва поклонниците да не се страхуват и да продължат да посещават и покланят на местата на които е живял и проповядвал Исус. Многократно пред микрофоните на Радио Ватикана, призовава за гарантиране безопасността на поклонниците:

„Вярвам, че тези, чието поклонничество е преминало без особени проблеми могат да успокоят останалите. Те са тези, които след завръщането си, трябва да свидетелстват, че може да се направи поклонничество в спокойствие, защото тук има проблеми, но те не засягат поклонниците. Освен това поклонниците трябва да са свидетели за уникалното преживяване, вървейки по стъпките на Исус”. (Радио Ватикана, 25 март 2005)

Архиепископ Самби следи отблизо трудния процес на мира в Светата земя. „Ситуацията тук е доминирана от страха”, подчертава той. „Всяка от двете страни си присвоява всички права и дава всички грешки на другата”. Монс. Самби не говори за оптимизъм, а за християнска надежда, надежда, основана на вярата и съзнанието на обикновените хора:

„Това, което ми се струва ясно е, че двата народа, израелския и палестинския, са изключително уморени от този конфликт, от ежедневния страх, несигурността за бъдещето и мизерията, които чукат на всяка врата, както в Израел, така и в Палестина. Моето впечатление от многото контакти, които имам, както с палестинския така и с израелския народ, е, че волята на народа е да се стигне бързо до мир”. (Радио Ватикана, 24 януари, 2006)

След пристигането си в САЩ, запитан в интервю за Радио Ватикана, какъв спомен ще запази от Ерусалим, монс. Самби отговаря:

„Ерусалим е такъв град, че каквото и да направите за него, той винаги ще ви даде повече, отколкото вие можете да му дадете. Споменът ми е от живота с ежедневните му проблеми, тук, при извора на християнската ни идентичност, при източника на нашата вяра, надежда и милосърдие. Това, което пазя не са спомени, но са начини да се живее нашата вяра, надежда и любов, които във всекидневните молитви на Божи гроб, Голгота, Гетсиманската градина, Възнесение Господне, стават неразделна част от собствения начин на съществуване, мислене, молитва и говорене”. (Радио Ватикана, 24 януари, 2006)

Голяма е болката от смъртта на монс. Самби в Светата Земя. Латинският патриарх на Ерусалим Фуад Туал, в интервю за агенция Sir заяви: „Той обичаше много Светата Земя и в Светата Земя го обичаха много”.

bp/ rv