Папската Фондация "Populorum Progressio" одобри 186 проекта в полза на най-бедните в Латинска Америка и Караибите

В бразилският град Белем до Пара приключи годишната среща на Административния съвет на Фондацията Populorum Progressio, поверена още от нейното раждане на през 1992 на Папския Съвет Cor Unum. Както всяка година епископите, членове на Фондацията – от Бразилия, Мексико, Перу, Колумбия, Боливия и Еквадор – под председателството на кард. Роберт Сара, председател на Cor Unum, одобриха серия проекти в полза на местното население, митисите и афроамериканските селища в Латинска Америка и Караибите. За новостите от срещата в Белем до Пара пред Радио Ватикана говори под-секретаря на Cor Unum и представител на Фандацията, монс. Сегундо Техадо Муньоц, който придружи кард. Сара в Бразилия:

********
„Първата новост бе провеждането на срещата в Бразилия в Белем до Пара, по покана на член от Административния съвет, монс. Алберто Тавиера Кореа, архиепскоп на този диоцез. Но сред най-големите новости бе присъствието, за първи път, на кард. Сара, който е президент на Фондацията, но също и председател на Папския Съвет Cor Unum. Това бе голямо богатство за срещата, защото дълги години кард. Сара работи в Конгрегацията за Евангелизацията на народите и натрупаният опит там бе безценен за нас по време на разговорите и размишленията. Кард. Сара има ясна представа за проблемите в Латинска Америка и проблемите с евангелизацията, милосърдието и мисията по целия свят”.

Има ли новости в състава на Административния Съвет на Фондацията?
„Тази година няма новости, именно заради присъствието на кард. Сара, който поиска от членовете на Съвета да остана за още една година, независимо че някой тях трябваше да бъдат обновени, за да може той са да се запознае по-добра с механизмите и функциите на членовете на Съвета. Ето защо в тази перспектива тази година на представя новости. Следващата година всичко ще започне отначало”.

Какви са представените проекти и фондовете с които разполага Фондацията Populorum Progressio?
„Тази година бяха представени 216 проекта. Само една или две нации не представиха проекти. Успяхме да одобрим 189, съобразявайки се с фондовете, които имаме на разположение. Беше нужно да отрежем част от финансиранията, но също някой представени проекти не бяха представени правилно. Проектите са различни и разнородни, променят се от страна на страна, от Аржентина до Перу, Бразилия, Сан Салвадор, Мексико. Съществува също и проблема с Хаити. Така че начините и характеристиките на проектите са наистина много различни. Съществуват искания за издълбаване на кладенец или за построяване на места за срещи в кварталите и покрайнините, но също и за организирането на малък кооператив, който да създаде възможност за работа. Всички тези проекти са наистина много хубави и богати. Разбира се основния проблем са недостатъчните фондове, поради което не можем да увеличим тавана на проектите, който е от 15 милиона долара за проект, което е много малко. Ето защо поради тази липса на фондове не можем да одобрим всички проекти, които ни се представят. Да благодарим на Бог, италианската епископска конференция продължава да ни помага и да помага на тази папска Фондация.

Можете ли да контролирате тези проекти?
„Съществува много внимателен и строг контрол, преди всичко от страна на самата местна Църква. Гарант на проектите е винаги епископа. Всеки епископ може да представи два проекта и преди всичко много е важно да се прави отчет, за да може, ако е необходимо да се намесим допълнително. Освен това съществува контрол от наша страна, от нашия административен екип, който се намира в Богота".

Кои са проблемите и предизвикателствата, които се откроиха по време на срещата в Бразилия относно действителността в Латинска Америка?
„Различни са. Те са проблемите на цяла Латинска Америка, но ще се съсредоточа само на тези от покрайнините на големите градове. Процеса на урбанизация в Европа през 60-70 години на миналия век все още е в действие в Латинска Америка. Хората, живеещи в селата се местят в перифериите на големите градове като например в Бразилия. Този урбанизационен процес създава също и много конкретни проблематики като бедността и изоставянето на много от тези населения. Друг проблем е този със сектите и с който се сблъскахме на място. Посетихме както Белем до Пара, така и Кастанал, където бяхме гости на дома за духовни упражнения и посетихме покрайнините на тази градове: съществува необятна пролиферация на тези малки места за култ. Но става въпрос за едни от най-екстравагантните и странни секти. Някой от тях идват от Северна Америка, други са местни, но се разрастват наистина като гъби…нещо много впечатляващо. Местните епископи споделиха с нас, че там където присъства Католическата църква, тези секти постепенно изчезват, защото хората са дълбоко религиозни, още повече, че това е една религиозност свързана с тяхната история и присъствието на Църквата сред тези народи. Проблема е, че много от тези общности не съумяват да отговорят на всички нужди на хората.

Как може Църквата да отговори на тези проблематики?
„Смятам, че Светият Отец Папата го показва по ясен начин. Преди всичко го посочи много ясно в своите енциклики „Deus Caritas est” и преди всичко в неговата последна енциклика „Caritas in veritate”. Необходима е една правилна антропология, една правилна визия за човека. Ние работим с местните общности и ако гледаме на човека само от материална гледна точка, забравяйки истинското развитие – което е цялостното развитие, където трансцедентното измерение е от голямо значение за тези хора и народи – ние не им помагаме по никакъв начин. Затова е необходима една нова евангелизация и един нов порив, както постоянно казва Светият Отец Папата. За да се разреши проблема със сектите са необходими нов порив и усърдие от страна на Църквата с които да се помогне на тези народи, които очакват възвестяването на Евангелието”.

svt/ rv