Будапеща: приключи европейската среща на енориите

Енориите „извор на надежда” в контекст в който материализмът и разочарованието благоприятстват напредъка на секуларизма. Това е призванието на църковните енории на европейския континент. Едно не лесно задължение, но въпреки това несъмнено въодушевяващо и възможно. Това са част от заключенията на 26-та европейска среща на енориите, която се проведе миналата седмица в Ниредхаза, Унгария. На нея – информира ватиканския всекидневник Осерваторе Романо – взеха участие представители на 17 държави, които размишляваха над темата „Енориите, място на надежда. Винаги готови да отговорите на всеки който поиска сметка за надеждата, която е във вас”. Събитието бе повод, както за съпоставка между църквите от Източна и Западна Европа, така и за обмяна на опит в икуменическия диалог. Днешните енории, посочи отец Хуберт Виндиш, професор по пасторално богословие във Фрайбург, Германия, „са смятани за места за малки всекидневни надежди, като всички останали”. Въпреки това, трябва да се подчертае, че в тях се намира една „голяма надежда, която е вкоренена в Бог”. Поради тази причина, енориашите трябва да бъдат „икона на Христос за света и чрез техния живот във вярата да бъдат свидетели на братските и приятелски отношения между хората”. По време на срещата бе отделено голямо пространство на свидетелствата за живота в енориите в страните от Източна Европа по времето на комунистическия режим за който „религията бе враг”. Според францисканеца Калман Перегрин „най-много са страдали католиците”. В Унгария, посочва монаха, църквите не са били затворени, но също и тук, както в останалите държави „училищата, болниците и пасторални дейности са били премахнати, а религиозните ордени закрити, принуждавайки монасите и монахините да работят. Въпреки това, те не губят своята вяра”.

svt/ rv