Бенедикт ХVІ: молитвата - постоянен спътник на християнина

Продължава лятната ваканция на Бенедикт ХVІ в апостолическата резидения в Кастел Гандолфо край Рим. Генералните аудиенции, които провежда по традиция всяка сряда и преустановени през целия месец юли, отново ще бъдат подновени на 3 август. В последните аудиенции преди ваканцията Светият Отец Папата даде началото на нов цикъл катехистични беседи посветени на молитвата. В тях той прикани вярващите да не спират да се учат как да се молят, защото „молитвата е важна за християнина”, дори и за по-напредналите в духовния живот.

Още от древността молитвата обитава дълбоко в човешкото сърце. Човек е привлечен от Бог, защото е създаден от Него. Затова, подчертава Папата, „можем да констатираме провала на предвижданията, които през епохата на Просвещението предричаха изчезването на религиите”. Не е възможно да се премахне желанието за Бог и колкото и да е "заблуден или продължава да се заблуждава, че е самодостатъчен за себе си”, човек „разбира, че „се нуждае от друг", от "някой, който може да му дари онова, което му липсва”:

„Човек носи в себе си жаждата за безкрайното, носталгията за вечността, търсенето на красотата, желанието за любов, светлина и истина, които го тласкат към Абсолютното; човек носи в себе си желанието за Бог. Човек знае, че може да са обърне към Бог, може да се моли на Бог”. (Генерална аудиенция, 11 май 2011)

Да се молиш е просто: означава „да говориш с Бог” и просто да бъдеш с Него. Всички могат да се молят. Но въпреки това да се молиш е трудно, отбелязва Папата. Молитвата „може да бъде подложена на погрешно тълкуване или заблуди”, може да се затвори в едно утешаващо и индивидуалистично измерение. Истинската молитва позволява на човека да излезе от тягостното пространство на егоизма и да се отвори за любовта. Истинската молитва не проси от Бог да удовлетвори личните интереси или планова, а се стреми да следва Божията воля. Молитвата не е бягството към една съкровена духовност, а по-скоро по-голяма отговорност към света:

„За християнина молитвата не бягство от действителността и отговорностите, а тяхното приемане до край, уповавайки се в преданата и неизчерпаема Божия любов”.

Да се молиш е трудно, защото е един вид борба, която изисква „упоритост и постоянство”. За пример Бенедикт ХVІ посочва битката на Яков с Бог: битка в която можем да победим само ако се поверим на любовта Божия:

„Нека се научим да разпознаваме в тишината, вътре в нас, Неговия глас, който ни призовава и ни води към смисъла и извора на живота и спасението, за да преминем отвъд границите на нашия живот и се отворим за Бог, който е Безкрайната Любов”. (Генерална аудиенция, 11 май 2011)

Основната цел на молитвата, отбелязва Папата, е обръщането „което ни позволява да се отворим за Бог и ближните, намирайки истинския живот, защото „Бог е любов”:

„Скъпи братя и сестри, молитвата не е добавка или опция, тя е въпрос на живот или смърт. Само онзи, който се моли и се уповава със синовна обич на Бог, може да влезе във вечния живот, който е Бог”. (Ангел Господен, 4 март 2007)

svt/ rv