Църквата чества литургичния празник на Св.Яков Апостол. Бенедикт ХVІ: "пръв свидетел на вярата в изкупителното дело на Христос"

На 25 юли Католическата църква чества литургичния празник на Свети Яков Апостол, син на Заведей и брат на Свети Йоан Евангелист. Той е първият Христов Апостол умрял мъченически за вярата. На него Бенедикт ХVІ посвещава катехистична си беседа на генералната аудиенция от 21 юни 2006. На нея той описа пътя на обръщането към вярата на Свети Яков: от амбициите за светска власт до мъченичеството.

Апостол Яков е роден в Бетсайда, в Галилея, на брега на Тибериатското езеро. По професия, също като Свети Петър, е рибар. Когато Исус го призовава да го последва, не се колебае и заедно със своя брат Йоан изоставя лодката и баща си, за да следва Учителя, който възвестява Царството Небесно. Той е със силен темперамент: иска от небето да слезе огън, за да разруши самарийското селище, което не приема Господа. От Исус Апостолът иска, за себе си и брат си, най-голямото място в Небесното Царство. Той все още не е разбрал, че пътищата водещи към това Царство са кротостта, смирението и милосърдието. На планината Тавор продължава да мечтае за земната слава: по време на Преображението Господне, той е свидетел на божественото сияние на Господа, но в Гетсиманската градина „вижда със собствените си очи как Синът Божий се унижава, ставайки послушен до смъртта”:

„Епизодът в Гетсиманската градина за него е повод за израстване във вярата, за коригиране на едностранното и триумфалистично тълкуване на Преображението Господне. Той трябва да осъзнае, че Месията, очакван от юдейския народ като победител, в действителност не е обграден само от почести и слава, но също от страдания и слабости. Славата на Христос се осъществява на Кръста, в съпричастието на нашите страдания”.

Яков бяга от този Кръст. Скандализиран от Христовата смърт, той изоставя Учителя в най-трудния момент. Не е заедно с Мария на Голгота, под Кръста. Израстването във вярата, припомня Папата, е извършено от Светия Дух в деня на Петдесятница когато Яков без страх възвестява Евангелието за смъртта и възкресението на Исус. Поради тази причина той е обезглавен от цар Ирод Агрипа, ставайки първият сред Апостолите умрял мъченически за вярата в Христос:

„От Свети Яков можем да се научим на много неща: на готовността да приемем призива на Господ, дори когато се изисква да изоставим „лодката” нашите човешки удобства и сигурност; на ентусиазма да го следваме по пътищата, които Той ни посочва отвъд нашата илюзорна самонадеяност; на способността да Го свидетелстваме без страх, дори ако е необходимо да пожертваме живота си за това”.

Пътят на вярата на Свети Яков е валиден за всички вярващи:

„Този не само външен, но и вътрешен път на вярата, от планината на Преображението до планината на агонията, е символ на поклонничеството на християнския живот белязан от преследванията на света и Божиите утехи, както казва Втория Ватикански Събор. Нека следвайки Исус по примера на Свети Яков, да съумеем да вървим по правилния път дори, когато е изпълнен с трудности”.

svt/ rv