2011-07-23 11:02:39

Поклонничеството – път към хармонията с Бог и себе си


RealAudioMP3 На 25 юли Католическата църква отбелязва литургичния празник на св. Яков Апостол, покровител на Испания, чийто гроб се съхранява в катедралата на Сантяго де Компостела. Тази година се навършват 800 години от освещаването на катедралата, а миналата година тя бе посетена от Папа Бенедикт ХVІ по случай Годината на Сантяго де Компостела. Там завършва прочутия поклоннически маршрут „Пътят към Сантяго”. Векове този 800 км. маршрут е привличал поклонници от цял свят заради светеца, но и заради легендата, че енергията на Млечният път е проектирана върху него. Поклонници от всички възрасти, континенти и нации преминават този маршрут пеш, на кон или на велосипед. Един от тях е 73 годишния Алфонсо Алфонси, доцент в първия Национален институт за глухонеми в Италия. Повече от 50 години посвещава живота си на хората с увреден слух и говор. Женен е и има 6 деца и 6 внука. От няколко години неговият дом край Падуа се е превърнал в „български”, тъй като заедно със съпругата му, Антониета, са активни членове на Асоциацията AES, която от десет години сътрудничи с гр.Белене и Никополската епархия. Алфонсо разказва как се ражда идеята за неговото дълго поклонничество до Сантяго де Компостела:


*********
„Поведе ме Божието провидение. Имах физическата нужда да се движа, за да не взимам лекарства. Тогава чух да се говори за Сантяго де Компостела и се информирах много сериозно. Разговарях и с хора, които вече са изминали този поклоннически път и научих детайли за трудностите, които очакват човек на моята възраст по този дълъг път. Един ден съпругата ми каза да не говоря повече за Сантяго ди Компостела, а да отида. Така и направих. Потеглих на 25 август от Падуа и пристигнах в светилищено на 30 септември след 820 километра.

Какво означава да бъдеш поклонник?
Да бъдеш поклонник не е лесно, защото това се научава всеки ден. Трябва да имаш силна вяра, желание за молитва и усамотяване, а също и един аванвтюристичен и широк дух. На тръгване не знаех още какво означава. Открих го по време на пътуването, ден след ден, стъпка по стъпка. Бях съпътстван от страдания, но и от радостта да преодолея километрите, които отначало се съмнявах, че ще измина, но вървейки научих да живея със съществените неща: много вода и достатъчно храна, малко дрехи и малко тежести. Вървейки човек се учи на много неща. Тръгнах от къщи сам, но по пътя познах солидарността и абсолютната необходимост от другите, както и да даваш, така и да получаваш. Когато се завърнах след 40 дневен поход, срещнах трудност да свикна с нещата от предишното ми ежедневие. Днес, с опита от това поклонничество, гледам на околния свят по съвсем друг начин.

С какво Ви обогати това поклонничество от културна гледна точка?
Открих един напълно непознат свят. Подготвих се за градовете в Испания, които трябваше да премина по пътя до Сантяго де Компостела. Следвах т.н. френски път, тръгвайки от Сен Жан Пие дьо Пор и преминавайки през Памплона, Логрьоно, Бургос, Сахагун, Леон, Асторга, Понферада, Сария, Портомарин, осеяни с паметници на историята и културата. Необходима е също така и историческа подготовка. Свети Яков е един от дванадесетте ученици на Исус и по-голям брат на Апостол Йоан, който отива в Испания да проповядва Евангелието. Роден е в Палестина, но е убит през 44 г. след Христа в Ерусалим. Испанците успяват да пренесат тялото на обезглавения Яков в Галиция. С течение на времето мястото, където е погребан се забравя, докато през 813г. гробът бива открит от отшелника Пелагий (San Pelayo), който твърди че пътят до него му е показан от падаща звезда, откъдето идва и името на града – Компостела (Поле на Звездата). Поклонничествата до него започват от 940г., а Сантяго ди Компостела се превръща в третото поклонническо място в християнския свят след Рим и Ерусалим.

Какво ще посъветвате онези, които искат да преминат пътя до Сантяго ди Компостела?
По пътя научих много неща и преди да давам съвети бих им казал да си отговорят на въпросите какво желаят и защо искат да преминат този път: заради културни причини, за спорт или да открият дълбоко в себе си какво означава да си поклонник. Преди всичко, трябва да имаш вяра в самия себе си и в Божието провидение. Трябва да умееш да посрещаш непрекъснато предизвитакелствата. Когато започнах Пътя нямах никаква представа какво означава да си поклонник, но преминавайки го се научих да живея.

Кои са незабравимите картини по пътя към Сантяго ди Компостела?
Много са, но най-много ме впечатли пространството и природата: красотата на Пиринеите с непреодолимите планински вериги; утрото, което изниква от върховете на планините; величествения полет на орлите, летящите в кръг соколи; огряната от слънцето равнина, която щедро отвръща на труда на човека; внушителните катедрали, които изразяват вярата и креативността на човека. Срещнах радостните очи на поклонниците след изминалия ежедневен маршрут, но също срещнах и хора с трансплантирани бъбреци, наранени крака.... Вечерта щастието беще огромно.

След това поклонничество променили се нещо в разбирането Ви за щастието?
След поклонничеството намерих време да вникна в себе си и най-вече да бъда в хармония с Бог, с ближния, със себе си и природата. Щастие е също, когато преодолееш препятствие, което изглежда непреодолимо, като например да изминеш 820 км. пеша. Щастие е да се радваш на природата в нейните различни прояви. Дори ако срещнеш змия, да се радваш не нейното присъствие. Щастлив съм, когато помагам на другия без да знае. Щастлив съм, когато създавам радост на едно дете и когато съм на разположение на другите”.

Димитър Ганчев













All the contents on this site are copyrighted ©.