2011-07-14 17:05:50

Бъдещето на християнството и исляма в глобализирания свят


През 1973 френският писател Жан Распел публикува книгата „Лагерът на светците”, която много бързо се превръща в култова творба за крайната десница от двете страни на Атлантическия Океан. В нея Распел си представя, че негрите и мулатите от Третия Свят нахлуват и превземат белия Север, станал беззащитен от културното господство на срамежливите западни либерали. През последните години тази книга многократно е цитирана в контекста на все по-видимото увеличаване на мюсюлманското население в Европа, независимо че този мюсюлмански елемент не се среща в страниците на книгата. В творбата на френският писател азиатските народи се борят за премахването на провалилия се Бог на Европа, а за да опише всичко това Распел използва многобройни цитати от библейската книга „Откровение”. Но тези воюващи народи, описани в книгата, нямат една определена цел, не се борят за Алах или Кришна.

По един или друг начин, разказът за западния свят сразен от религията на онова, което ние днес наричаме глобален Юг (термин използван за първи път през 1989) се превръща във фамилиарен както сред християните, така и сред мюсюлманите. Въпреки това политическите линии се разделят по един доста любопитен начин. Съществуват християни, които гледат на раждащите народи от Африка и Азия, за да утвърдят и укрепят техните традиционни виждания, по-специално тези в отношение на моралността и сексуалността. Тези така наречени консерватори, очакват положително идването на един „лагер от истински светци” християни, черни и мулати, които въпреки се бавят. Също и някой мюсюлмани, не само екстремистите, се надяват, че нарастващия брой мюсюлмани ще допринесе за разпространението на исляма по цяла Европа. В техните отделни виждания, всеки един разказ вижда запада като един провалил се свят, който ще бъде изкупен – а не завоюван – от един пречистен Юг. По този начин или така да се каже, завоюването ще бъде духовно.

На всички е добре позната историята за разпространението на християнството през миналия век. На кратко може да кажем, че броят на християните в „крепостните” Европа и Северна Америка е непроменен, докато се наблюдава изключително увеличение в други части на света. Значителен е растежа преди всичко в Африка, но също в Азия и Латинска Америка. Но онова, което се забелязва на пръв поглед е стремителния спад в Северна Америка и Европа, които са опорната точка на християнството. Това не означава, че християните в тези региони са намелели, по-скоро обратното. Според данните на World Christian Database, в периода между 1900 и 2010 броят на християните в Европа е нараснал с 29%, което е една доста състоятелна цифра. В Африка за същия период броят на вярващите е нараснал с 4,930%; в Латинска Америка с 877%. Още по-забележителен е растежа на различите изповедания. През ХХ век католическото население в Африка е преминало от 1,9 милиона на 130 милиона – прираст от 6,708%. Броят на африканските вярващи е нараснал от 10 милиона през 1900 на 500 милиона, предвидени за 2015 и ако предвижданията са правилни, през 2050 те ще бъдат един милиард. С други думи, броят на африканските християни през 2050 ще бъде почти два пъти повече от всички християни живели по света през 1900.

Въпреки това, тези данни подценяват настоящите промени, защото християните определени като „европейски” или „северноамерикански” включват днес многобройни общности от глобалния Юг. До 2050 например, вероятно една четвърт от жителите на Америка ще имат латиноамериканско потекло, а 50 или 60 милиона американци ще бъдат с мексикански произход. Също в Европа това християнско население ще включва големи имигрантски общности – африкански, азиатски и афро-карибски. Ето защо през 2050 дори и нашите „евро-американски” християни ще включват в себе си вярващи от Конго, живеещи в Париж или корейци пребиваващи в Лос Анджелис. Ако си представим християнството в средата на ХХІ век, то тогава само в цифри трябва да си мислим за една вяра намираща се много по-близо до екватора. Но как се явяват тези цифри ако ги сравним с исляма през същия период? Отговорът е по-скоро изненадващ. Двете религии са спечелели много повече прозелити през минали век, но в определен смисъл мюсюлманите надминават християните. Ако се сметнат като една част от глобалното население, броят на християните през целия минал век е изненадващо стабилен. През 1900 почти една трета от хората по света са християни. Тази цифра е останала почти непроменена и до днес. Освен това, ако насочим нашия баланс за предвижданията към 2050, тази пропорция би трябвало все още да е една трета. Ако гледаме на мюсюлманите като част от световното глобално население, ще забележим, че тази религия се радва на един още по-изумителен прираст. През 1900, 200-220-те милиони мюсюлмани се равняваха на 12-13% от човечеството, в сравнение от 22,5% днес и една предполагаема цифра от 27,5% до 2050. Казано по друг начин, през 1900 християните надвишаваха броя на мюсюлманите с 2,8 на 1. Днес това съотношение е 1,5 на 1, а до 2050, според предвижданията, ще бъде 1,3 на 1. Или с други думи, в света живеят четири пъти повече християни в сравнение с 1900, но в същия период на време мюсюлманите са се увеличили със седем пъти.

Как може да нарасне броят на християните, от момента в който те остават назад в сравнение с мюсюлманите в процента на разпространение? Отговорът на въпроса се намира в диференциалната демография, т.е. във факта, че в някой части на света те нарастват много по-бързо от други. Накратко, европейските демографски цифри се увеличават много по-бавно в сравнение с тези на Африка, Азия и Латинска Америка и това е добра вест за вярата, вкоренена преди всичко в Азия и Африка, както исторически бе с исляма. За двете религиозни общности, християни и мюсюлмани, демографския растеж е засилен от евангелизацията и убежденията: история в която християнството получи значително по-големи успехи. Нека само погледнем на региона, който в последствие става Нигерия. През 1900 тези територии имат около 16 милиона жители, включващи 4,2 милиона мюсюлмани и около 180 хиляди християни. В онзи период мюсюлманите са 26% от населението, срещу около 1% християни. Днес от гледна точка на религиозната принадлежност двете религии си разделят по равно около 90% от нигерийците. Въпреки това, поставянето на преден план на демографските промени не трябва да отвлича нашето внимание от реалния успех на християнските мисии за разпространението на семето на вярата, което в много зони даде много повече плод от очаквания.

Както и да представяме историята, какъвто и да е акцента в процентите на раждаемост, несъмнено преместването на населението към южните части на планетата е от основно значение за разбирането на глобална религиозна промяна. Но не трябва да се забравя, въпреки изненадващите сходства между християнство и ислям, че водещия фактор за растежа е единството между демографията и евангелизацията.

svt/ Oss. Rom







All the contents on this site are copyrighted ©.