2011-07-11 12:56:05

Църквата чества празника на Свети Бенедикт. Папата: Европа може да бъде изградена само върху основата на християнските корени


На 11 юли Църквата чества празника на Свети Бенедикт, покровител на Европа. По този повод, на неделната молитва Ангел Господен, която произнесе от резиденцията в Кастел Гандолфо, Папата припомни на вярващите да поставят Бог на първо място в своя живот, по примера на основателя на западното монашество.

Свети Бенедикт е покровител и на понтификата на Папа Ратцингер, който още на първата генерална аудиенция на 27 април 2005 припомни призива на светеца: „не поставяйте нищо преди Христос”:

В началото на моя понтификат, като Свети Петров приемник, прося помощта на Свети Бенедикт да задържим централното място на Христос в нашето съществувание. Нека Той винаги да заема първо място в нашите мисли и нашите дела!”.

На светецът от Норча, Папата отделя специално място по време на аудиенцията на 9 април 2008, като подчертава стойността на неговото дело, извършено през VІв. в период на „ужасна криза на ценностите и институциите, предизвикана от падането на Римската империя, инвазията на нови народи и упадъка на нравите”:

Делото на Светеца и особено неговото Правило, се проявяват като носители на истински духовен фермент, който в хода на времето и отвъд границите на своята родина, промени лицето на Европа, предизвиквайки след падането на политическото единство създадено от Римската империя, ново духовно и културно единство - на християнската вяра, споделена от народите на континента. Именно по този начин се заражда онази действителност, която наричаме Европа”.

Преди да извърши това голямо дело и преди да основе първите манастири, Бен едикт преминава отшелнически живот в разговор с Бог. Едва двадесет годишен, той изоставя учението в Рим, „отвратен от стила на живот на неговите приятели, които живеят разюздано и не желае да извърши техните грешки”, защото иска да се хареса само на Бог. Оттегля се в планината Субиако и живее три години в една пещера. Това е времето в което узрява, за да може да преодолее трите главни изкушения за всеки човек:

Изкушението за самоутвърждаване и желанието да имаме централно място, изкушението на сексуалността и накрая изкушението на гнева и отмъщението. Бенедикт е убеден, че ако победи тези изкушения ще може да каже нещо полезно на намиращите се в трудни ситуации”.

Молитвата е основата на всяка негова дейност:

Без молитвата не може да се осъществи връзката с Бог. Но Бенедикт не излиза от реалността. В неспокойното и объркано време той живее под погледа на Бог и именно затова не губи от поглед ежедневните задължения и човека с неговите нужди. Виждайки Бог, той разбира действителността на човека и своята мисия”.

Така, животът на монаха става една „плодотворна симбиоза между действие и съзерцание”, за да може всичко да бъде в прослава на Бог:

Противоположно на лесното и егоцентрично самоутвърждаване, често възхвалявано днес, първото и неотменимо задължение на последователя на Свети Бенедикт е откровеното търсене на Бог по пътя на смирения и послушен Христос - на любовта, която не трябва да бъде предхождана от нищо друго - в служение на човека и мира”.

Делото на Свети Бенедикт оформя цивилизацията и културата на Европа, която след „трагичните утопии на ХХв. все още търси своята идентичност”:

За създаването на едно ново и трайно единство, политическите, икономическите и юридическите средства са важни, но също е необходимо етическо и духовно обновяване, което черпи от християнските корени на Континента, защото без това Европа не може да бъде изградена. Без тази жизнена лимфа, човекът остава изложен на опасността да се поддаде на древното изкушение да изкупи сам себе си утопия, която по различни начини в Европа през ХХв. причини, както изтъкна Папа Йоан ХХІІІ, безпрецедентен регрес в измъчената човешка история”.

dg/ rv











All the contents on this site are copyrighted ©.