Приемственост и актуалност

Изминаха почти 50 години от началото на Втория Ватикански събор, от онази паметна първа сесия председателствана от Йоан XXIII в базиликата Свети Петър на 11 октомври 1962. Решенията на съборните отци промениха дълбоко живота на Църквата и същевременно са още постоянен предмет на размишление. Но какъв е и къде обитава духът на Събора? Как можем да живеем днес приемствеността и прекъсването на традицията в светлината на Събора? На тези въпроси Радио Ватикана желае да предостави своя принос с новата рубрика озаглавена „Вторият Ватикански събор, компас на третото хилядолетие”, според определението дадено му от Бенедикт XVI. Става въпрос за цикъл от 25 кратки размишления съсредоточени върху основните документи на Втория Ватикански събор. Преди всичко, обаче, трябва да отговорим на въпроса дали нужда от Трети Ватикански събор.

Когато Анджело Ронкали бе избран за наследник на Пий XII, мнозина наблюдатели заявиха, че това ще бъде един „преходен” понтификат. Тогава Ронкали е на 76 години. Няколко месеца по-късно Йоан XXIII пое инициативата за свикване на Събора, който промени Църквата. Мнозина членове на Курията смятаха, че идеята за нов Събор е неуместна. В Църквата бе разпространено мнението, че тъй като Първият Ватикански събор през 1870 г. установи папската непогрешимост, Папата би могъл да взема сам решения по всякакви въпрос. Йоан XXIII, който бе на различно мнение, успя да преодолее възраженията. Но откъде се породи у него твърдото убеждение да даде началото на такова огромно начинание каквото е един Вселенски събор? Самият той заявява: „Що се отнася до моята скромна личност, не обичам да се позовавам на специални вдъхновения. Достатъчна ми е правилната доктрина, която учи, че всичко идва от Бог. В този смисъл приемам като вдъхновение и идеята за Събора ". (Да!) Именно Онзи, който води своята Църквата „към пълнотата на истина", а именно Светият Дух, вдъхнови Папа Йоан XXIII да свика Събора, който ще се превърне в „крайъгълен камък в две хилядната историята на Църквата” по думите на Йоан Павел II. С течението на времето съборните документи не загубиха своето актуалност. Напротив, винаги са актуализирани. Но преди всичко трябва да се преоткрие Духа, който вдъхнови и ръководи Събора. Йозеф Ратцингер отбелязва, че на Събора „още по време на сесиите, а след това постепенно и все повече и повече през последвалия период се противопоставя един самозван „дух на Събора”, който в действителност е един „анти-дух”. Един от принципите на тази „анти-дух” е тезата, че всичко което е ново (или предполагаемо такова), винаги е по-добро от това, което е било или пък е. По време на нашите размишления ще се опитаме да разграничим истинския Дух на Събора, от този „анти –дух”, който се проявява още тогава и продължава да се явява и до днес.

bp/ rv