2011-07-08 13:24:20

Литургичната реформа


На 4 декември 1963 Папа Павел VI обнародва тържествено Sacrosanctum Concilium, първата от четирите Конституции на Втория Ватикански събор. Документът има огромно влияние по цел свят. От тези норми започва дълбоката литургична реформа, която промени лицето на Църквата, а днес е тема особено скъпа за Бенедикт XVI.

Съборната конституцията за Светата литургия Sacrosanctum Concilium е първият плод на Втория Ватикански събор. В началото на документа се посочва, че Църквата „разглежда като равни по право и достойнство всички признати по закон обреди, иска те да бъдат съхранени и всячески развивани и желае там, където е необходимо, те благоразумно да бъдат изцяло преработени в духа на здравата традиция и да им се вдъхне нова животворяща сила според обстоятелствата и нуждите на нашето време” (Въведение, 4) „Новата животворяща сила” не означава да се заличи миналото, живяно от толкова многобройни поколения от вярващи, а по-скоро да се вкорени в традицията.

Конституцията за литургията има ключова важност за обновлението започнато от Събора. Именно чрез литургичната реформа по-голямата част от католиците се запознаха и със самата реформа на Събора. Не случайно много нови католически движения водят началото си от обновения литургичен опит. От друга страна литургичната реформа поражда и до днес много конфликти и разделения. В едната крайност се намират онези, които отричат на практика цялата съборна литургична реформа и я разглеждат като основна причина за кризата на Църквата. В другата крайност са онези, които изглежда сякаш напълно са отхвърлили традиционната литургия преди Втория Ватикански събор.

С оглед на тези две крайности, един от най-видите критици е Йозеф Ратцингер, който от една страна е истински ценител на литургичното движение, преди Втория Ватикански събор, а от друга се противопоставя на разбирането за „литургията като един произволно сглобяем и разглобяем механизъм”. Папа Бенедикт ХVІ не желае завръщането към събора в Тренто, както подсказват неговите критици, но се опитва да ни убеди, че истинската литургична реформа не се състои в пренебрегване на миналото и в човешките иновации, а в пробуждането на вътрешното чувство за свещеното. Изразът „реформа на литургичната реформа” се отнася именно до нуждата от подобно пробуждане.

bp/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.