Вярата в ежедневието: Да търся ли щастието или то ще ме намери

Без съмнение, ние можем сами да допринесем за щастието си, въпреки че може да дойде по един естествен начин, когато ни се случва нещо хубаво. Гърците наричат този вид щастие еутиция (идва от името на богинята на добрата сполука, бел.пр.). Това означава, например, че добрата съдба ме е споходила и съм спечелил от тотото. За древните гърци обаче това е най-нисшата форма на щастие. Истинското щастие се състои в еидемонията, в добрата връзка със собствения даимон (дух посредник между човек и боговете според гърците бел.пр.), с вътрешния съветник на душата, с божествената опорна точка, която всеки носи вътре в себе си. Върху тази връзка човек може да работи. Съзерцанието е пътят за връзка с душата, която e онази реалност в която Бог е оставил следата си в човека.

Щастието е израз на един завършен живот. Да се работи за щастието означава да се живее с цялото съзнание, с всички сетива, впрягайки цялата енергия която е в човек и в посвещаването му на една цел или една личност. В този смисъл не може да се произведе щастие, като отидем да правим джогинг например, активирайки по този начин хормона на щастието, който да предизвика позитивни емоции у нас. Такова щастие е само моментно чувство, което не може да бъде задържано. Няма бързи начини да станем щастливи. Трайното щастие изисква вътрешно отношение. Еразъм Ротердамски дава дефиниция на щастието: “Желанието да бъдем тези, които сме”. Това не е лесна цел, изисква вътрешна работа. Означава да се разделим с илюзиите от който смe изградили себе си, а именно, че сме перфектни, велики, интелигентни, много успешни. Означава също, че не само приемамe истината за себе си, но и я утвърждавамe. Искам да бъда този който съм. В съгласие съм със себе си и с живота си. Не бих желал да съм някой друг. Следователно, ще престана да се заяждам с другите и да им завиждам, че имат повече от мен. Аз съм себе си. Искам да бъда себе си с цялото си сърце. Това изисква промяна в отношението. Не става въпрос за бърза и лесна козметична промяна. Постигането на съзнание за необходимостта от такова отношение, несъмнено коства много усилия. Постигането му обаче, довежда до усмиряване на несъразмерно голямото ни самочувствие и нарцистичните ни идеи за живота.

Днес, често срещано явление са така наречените консултанти, който, за определена сума пари, предлагат курсове за групи или поединично, с цел да направят хората по-щастливи. Голямaтa посещаемост на тези курсове е показателна за надеждите и нуждите на хората. Но и най-добрият консултант не може да даде една сигурна рецепта за щастие. Пътят към щастието винаги е вътре в мен. И ако не съм готов да се откажа от илюзиите, че животът ми е перфектен, че съм най-способният и че всичко ми се отдава, колкото и курсовe, обещаващи ми щастие, да посетя, в действителност не биха ми помогнали. Пътят към щастието е у мен. Само този, който ме придружава и ме подкрепя, за да мога да постигна хармония с истинската си същност, може да ми бъде от помощ по пътя към тази цел, но не може да ми гарантира постигането й.

Решението да бъда щастлив е в мои ръце. Това включва една добра доза смирение, готовността да се помиря с ограничеността си и т.н.. Големите думи само биха довели опитващите се да бъдат щастливи до илюзии или краткотрайна еуфория, които скоро ще отстъпят място на разочарованието.

Разбира се, можем да търсим щастието съзнателно и активно. Всяка философия е възникнала, като търсене на щастието. Философите продължават да посочват различни пътища към него. Тези пътища често са във взаимно противоречие, видени в по широк мащаб. За да бъдем щастливи, не винаги, но все повече и повече, са необходими следните два аспекта: както усилието да се разсъждава върху какво всъщност представлява истинското щастие, така също и опита идващ от срещата ни с конкретната реалност.

Някои твърдят, че не са търсили щастието, а то ги е намерило. Това е възможно, но също изисква едно решително вътрешно отношение за отвореност и благодарност. Ако приемам с благодарност това, което ми се предлага отвън, тогава щастието ще ме спохожда по-често, дори ако не съм го търсил или тичал след него. Веднъж приел да живея с отношение на благодарност вече съм в състояние да приема щастието което ме търси, да му се насладя с благодарност и да постигна вътрешно удовлетворение.

По Анселм Грюн, Бистра Пищийска