Любек: трима свещеници убити по времето на нацизма са новите Блажени на Католическата църква

Трима свещеници убити по времето на нацизма бяха обявени днес за Блажени на Католическата църква. Церемонията беше отслужена на 25 юни сутринта в църквата Пресвято Сърце Исусово в Любек, Германия, от почетния председател на Папския Съвет за християнско единение, кардинал Валтер Каспар, в съслужение с архиепископа на Хамбург, Вернер Тисен, и епископът на Оснабрюк, Франц-Йосеф Боде. Представител на Светия Отец беше префектът на Конгрегацията за светците, кардинал Анджело Амато.

Тримата свещеници са обезглавени един след друг в рамките на няколко минути в една студена вечер на 10 ноември 1943 в затвора на Холстенглацис в Хамбург. Тяхната вина, както посочва присъдата на национал социалистическия народен трибунал, е “пораженство, коварство, подпомагане на врага и слушане на враждебни предавания”.

Йоханес Прасек, Херман Ланге и Андреас Пол Едуард Мюлер са трима обикновени германски свещеници израсли със словото Божие и с обожанието на Евхаристията. Те полагат пастирски грижи за вярващите и формирането на младежите, подпомагането на болните, но също предават и една силна любов към живота, по примера на техния учител, епископ Клеменс Аугуст фон Гален. Със своя пример, той им дава сили да осъдят силно и убедено нацистката идеология, която смята за законно премахването на живота, определен за “непродуктивен”. Поради тази причина те са арестувани и след това убити. За новите Бажени говори пред микрофона на радио Ватикана кардинал Анджело Амато:

“Те осъзнават сериозността на положението си и в същото време са твърдо убедени, че трябва да защитят Църквата и католическата си вяра от издевателствата на режима. В деня на изпълнението на присъдата, получават утехата на тайнствата и прощават на своите убийци. Само енорийският свещеник, отец Бехнен, е допуснат да придружи всеки един от трима свещеници, като по този начин става очевидец на събитието. Днес той разказва за благородния жест на прошката, дадена от тримата свещеници на техните палачи”.

Днес тримата свещеници са познати като Мъчениците от Любек, град превърнал се в мъченически по време на Втората световна война, върху който бива тестван омразната техника на "огнената буря" в нощта между 28 и 29 март 1942 г., в която загиват 320 души. Към тримата свещеници често е прибавяно и името на протестантския пастор Карл Фридрих Стелбринк, който е екзекутиран заедно с тях: Папа Бенедикт XVI, в своето обръщение от 13 септември 2010 към новия германски посланик определи четиримата духовници като “ярък знак” за вярващите, “мъже, който ни учат да дадем живота си за вярата, за правото да живеем според своите убеждения и за свободата на словото, за мир и за достойнство". Кардинал Амато посочи какво може да се научи днес от тяхната жертва:

“Мъченичеството на тези свещеници е от голямо значение за миряни и свещеници да не се приравняват към изискванията на светската култура, но да предложат отново, със смелост и яснота евангелската истина, особено по отношение на семейната и социалната етика”.

Днес, в нашето свободно и демократично общество, казва кардинал Амато, трябва да се запитаме дали все още има християни, които могат да свидетелстват своята вяра, както в миналото. Срещу нацисткия терор, както се вижда от броя на Блажените от този период, свидетелството на вярващите в защита на Църквата е изключително и затова са жестоко преследвана от нацистите:

Омразата към вярата (odium fidei) срещу католиците и най-вече срещу онези смели свещеници, които критикуват режима, исторически е документирана. Достатъчно е да си католически свещеник, за да рискуваш арест, процеси, които се превръщат във фарс и смърт. Тримата свещеници от Любек са истински трън в очите на режима. Те са екзекутирани, защото нито един от тях не се отрича от вярата си и евангелския си морал”.

Само на един от свещениците тленните останки са предадени на семейството му, а на другите двама са кремирани и пръснати на вятъра. От тях остават само спомените на тези, които са ги познавали, като например другарят по килия на отец Мюлер, който пише: "Никога няма да забравя начина по който ми пожелаваше добро утро всяка сутрин, нито поздрава му вечер преди лягане. Никога няма да забравя добрите му очи".

bp/ rv