Бенедикт ХVІ: християните в Близкия Изток не са чужденци, а пълноправни граждани

Трябва да се търси „всяка възможна форма на посредничество” за прекратяване на насилието в Северна Африка и Близкия Изток, а християните, заедно с техните пастири, да бъдат признати като пълноправни граждани, а не чужденци. Тези призиви отправи Бенедикт ХVІ на аудиенцията за членовете на сдружението за помощ към Източните Църкви (ROACO), които прие в края на пленарното заседание на организацията. В словото си, произнесено на френски, немски, английски и италиански език, Папата изрази своята солидарност и духовна близост към християните в Светата Земя, които се намират в трудна ситуация:

“Je vous demande de faire tout votre possible…”
„Призовавам ви да направите всичко възможно, като заинтересувате също и обществените власти с които имате международни контакти, за да може в района в който са родени „пастирите и вярващите в Христос да живеят не като чужденци, а като съграждани, които свидетелстват Исус, както светците от миналото, които също са чеда на Източните църкви”. Близкият Изток, допълни Папата, е тяхната родина и в нея „те са призвани и днес да насърчават общото благо, чрез вярата”.

“Une égale dignité et un réelle liberté…”
„На всички изповядващи християнската вяра трябва да бъдат признати достойнството и свободата, както на другите”, предупреди Папата. По този начин ще се даде възможност и за „по-плодотворно икуменическо и междурелигиозно сътрудничество”.

Продължавайки словото си на немски език, Бенедикт ХVІ припомни страданията на източните християни, позовавайки се конкретно на „ужасното терористично нападение” срещу сиро-католическата катедрала в Багдад през миналия октомври, само няколко дни след приключване на Синода за Близкия Изток във Ватикана. Папата още веднъж осъди „безумния акт на насилие”, като същевременно припомни „плодовитостта от кръвта на мъчениците за вярата”. Бенедикт ХVІ не пропусна да засегне и т.н. „арабска пролет” в Северна Африка и Близкия Изток:

“The Pope wishes to express his closeness…”
„Изразявам своята солидарност към всички страдащи и ония, които отчаяно търсят да избягат, увеличавайки с това емигрантския поток, много често лишен от надежда”. Оттук и призива на Папата за „необходимата подкрепа”, като същевременно поиска „да бъде потърсена всяка възможна форма на посредничество, за прекратяване на насилието и за възвръщане на социалната хармония и мирното съжителство, зачитайки както индивидуалните, така и общности права”.

Бенедикт ХVІ увери, че днес цялата католическа общност върви по „нелесните пътища на историята, сред голяма духовна и материална бедност по света, за да предложи милосърдието на Христос и Църквата”:

„Любовта никога не отпада” (1Кор 13,8), припомни Папата думите на Апостол Павел, и е способна да промени сърцата и света със силата на Бог, посявайки навсякъде солидарността, общението и мира. Това са дарове поверени на нашите ръце, но тяхното бъдеще е сигурно, тъй като могъществото на Бог действа именно в слабостта, ако съумеем да се открием за Неговото действие и ако бъдем истински ученици, които искат да Му бъдат верни”.

Папата завърши своето слово, припомняйки наближаващия празник Свети Петър и Павел, който тази година се чества на 29 юни и който съвпада с едно особено честване:

„На този ден ще благодаря на Добрия Пастир за 60-та годишнина от моето свещеническо ръкоположение. Признателен съм за отправените молитви и пожелания. Приканвам ви да споделите моята молитва към „Господаря на жетвата” (Мат. 9,38) да даде на Църквата и света многобройни работници на Евангелието”.

dg/ rv