Папата разговаря с младежите от Сан Марино

Последната среща от кратката, но наситена апостолическа визита на Бенедикт ХVІ в Република Сан Марино на 19 юни бе с младежите на площад „Виторио Емануеле”, близо до диоцезалната катедрала в Пенабили. За срещата с Папата на площада се бяха събрали повече от 4000 младежи. Това бе най-очаквания момент на тази визита, за който младежите от диоцеза се подготвят от седмици, изпълнени с надежда и очаквания, съзнаващи важността от тази среща с Папата. „Очакваме от вас силни думи, върху които да изградим днешния и бъдещия живот”, каза епископът на Сан Марино-Монтефелтро, монс. Луиджи Негри. „Ваше Светейшество – продължи монс. Негри – младежите са най-уязвимата част на нашата Църква и общество; те са жертва на операции и манипулации от страна на една лоша култура и лоши учители, които доминираха през последния век и половина живота на нашето общество и институции”.

Веднага след епископът на Сан Марино-Монтефелтре от името на всички младежи към Папата се обърна Марко Анджолити, който изрази своята благодарност за срещата. Младежът сподели с Бенедикт ХVІ трудностите сред които живеят днешните младежи: съзнанието, че за мнозина Тайнството Миропомазание е едно своеобразно сбогом на християнството, липсата на привлекателно възпитателно предложение, трудното семейно единство, приятелските отношения доминирани от хедонизма и материализма, липсата на работа и страха от всекидневието.

„Ваше Светейшество, помогнете ни да разберем смисъла и стойността на нашия живот, за да почувстваме трепета на нашето аз и да не сме жертва на механизмите на властта, която ни заобикаля в нейните различни форми”.

Тук сме, за да чуем Вашите думи, прибави Марко, уверени, че посредством Вашето поучение, ще можем да преоткрием силата да се превърнем в истински главни действащи лица на нашата страна, а не само зрители. Молба, която се превръща в поредица от конкретни въпроси:

„Може ли да се осъществи наистина желанието да сме свободни? Как може да се излезе от ненужния капан на личното удоволствие, от преследването на едно удоволствие, което напоследък ни прави тъжни, разочаровани и неприсъстващи? Как можем да изпитаме онова, което Вие многократно ни казвате: „Христос не отнема нищо, а по-скоро дарява всичко?”.

Въпроси, които Папата изслуша внимателно и на които отговаря, позовавайки се на евангелският откъс, разказващ за срещата на Исус с богатия младеж, който го пита: „Учителю, какво трябва да направя, за да придобия вечния живот?”. Въпрос, зад който се крие изискването за намирането на пълнотата във всекидневния живот.

"Човек не може да живее без търсенето на истината за себе си; истина, която ни тласка да разгърнем нашите хоризонти и да отидем отвъд онова, което е материално, но не за да избягаме от реалността, а за да я живеем по още по-истински начин, по-богат на смисъл и надежда”.

В разговора си с младежите Папата говори за търсенето на истината в нас самите, за терзанието, което никое конкретно нещо може да запълни; терзание от което младежите не трябва да се страхуват, задавайки си основите въпроси за смисъла и стойността на живота. Въпроси, които предполагат пълни отговори, а не половинчати. „Научете се да размишлявате, да гледате на вашия живот задълбочено, а не повърхностно”, призова Бенедикт ХVІ. Само по този начин ще откриете, с радост и удивление, че вашето сърце е прозорец отворен към безкрайното”.

Една от илюзиите, създадени през историята е тази да се мисли, че научно-техническия прогрес, може да даде по абсолютен начин отговори и решения на всички проблеми на човечеството. В действителност, дори това да е възможно, нищо и никой може да заличи въпросите за значението на живота, защото те са вписани в човешката душа и преминават отвъд сферата на нуждите”.

Човек, дори в епохата на научния и техническия прогрес, прибави Светият Отец Папата, остава винаги отворен към цялата истина за своето съществувание, която не се спира на материалните неща, а гледа към един много по-обширен хоризонт. Въпреки това, предупреди Бенедикт ХVІ, „съществува опасността да останем пленници на материалите неща, на релативното и полезното, изгубвайки по този начин чувствителността за онова, което касае нашето духовно измерение”. Тук, не става въпрос за пренебрегване на употребата на разума или отхвърлянето на научния прогрес. Точно обратното, става въпрос по-скоро да се разбере, че всеки един от нас не е създаден само с едно „хоризонтално” измерение, а съдържа в себе си също и „вертикалното”. Научните факти и техническите средства, не могат да заемат мястото на живота, на хоризонтите за смисъла и свободата, на богатството от отношенията на приятелство и любов.

„Скъпи младежи, именно в благоразположението към цялата истина в нас самите и целия свят ние съзираме Божията инициатива в наша полза. Той се доближава до всеки човек и му показва тайната на Своята любов. В Него можете да намерите отговора на въпросите, които ви придружават по вашия път. Срещата с Исус не се състои в приемането на една доктрина или философия, защото онова, което Той ви предлага е да споделите Неговия живот. Не се страхувайте да се борите с трудни ситуации, моменти на кризи и изпитанията в живота, защото Господ е с вас!”.

Папата насърчи младежите да „съхраняват и увеличават приятелството си с Христос, чрез четенето на Евангелието и Свещеното Писание, участие в Евхаристията и лоното на църковната общност под ръководството на достоверен духовен ръководител”.

„Позволете на Христос да озари цялата ваша личност. Не се подавайте на индивидуалистичната и егоистична логика. Нека свидетелството на многобройните младежи достигнали светостта - Света Тереза от Лизьо, Свети Доминик Савио, Света Мария Горети, и много други непознати за нас живели в светлината и силата на Евангелието - да ви бъде утеха във вашия път”.

svt/ rv