САЩ: асистираното самоубийство е главната тема на пленарната асамблея на америанските епископи

Темата за медицински асистираното самоубийство е предмет на разглеждане от американските епископи, които на своята пролетна асамблея, открита днес в Сиатъл, ще обсъждат и гласуват документа “Да живееш всеки ден с достойнство”. “След години на относително бездействие, последвано от легализирането на медицински асистираното самоубийство в Орегон, през 1994 г., Движението в подкрепа на асистираното самоубийство е подновило дейността си с нови сили", заяви кардинал Даниел Ди Нардо от Галвестън, Хюстън, председател на Комисията за подкрепа на живота към Епископската конференция на САЩ (USCCB). “Тези усилия доведоха до одобряването на закон в щата Вашингтон, подобен на този в Орегон, а след референдум, през ноември 2008 г. до решение на Върховния съд на Монтана, което в общи линии посочва, че асистираното самоубийство не е в противоречие с обществената политика и ангажименти да одобри законодателството в различни щати на Нова Англия и Запада". Ето защо, добави кардиналът, “Църквата трябва да реагира бързо и видимо на това обновено предизвикателство, което през следващата година безспорно ще се появи и в други щати". Такъв отговор ще бъде даден с окончателния документ, чиито основни точки бяха оповестени и които ще бъде разпространен при закриването на Асамблеята на епископите на 17 юни. Декларацията подчертава, че “пътят на любовта и на истинското милосърдие”, посочени Йоан Павел II, е моделът за хората, даващи палиативни грижи, чиято цел трябва да бъде премахване на страданието, а не на страдащия”. Декларацията посочва, че медицински асистираното самоубийство не насърчава състраданието, защото се съсредоточава не върху премахването на страданието, а върху премахването на пациента. Истинското състрадание се посвещава на нуждите на пациентите. Пациентите с терминални заболявания заслужават да получат палиативни грижи, които да утвърждават живота и да зачитат достойнството и ценността му. “Асистираното самоубийство не е част от палиативните грижи”, се изтъква в декларацията, а е един мизерен заместител, който в крайна сметка може да се превърне в извинение да бъде отказана медицинска помощ на тежко болни хора, включително на тези, които никога не са обмисляли самоубийството”. Цитирайки примери от Холандия, декларацията потвърждава че доброволното асистирано самоубийство е довело в някои случаи до принудителна евтаназия. Тази практика също така заплашва свободата на пациентите, упражнява натиск върху тях, показвайки им, че обществото официално е определило самоубийството на някои хора като добро и приемливо, докато полага усилия да предотврати самоубийството на други. Веднъж снижена стойността на човешкия живо, намалява свобода и независимост на личността.

bp/ rv