Андрея Рикарди: да гледаме към ромите без страх и предразсъдъци

Срещата на Папата с 2000 представители на различни ромски групи в Европа, провела се на 11 юни във Ватикана, получи широк отзвук в медиите и особено в уеб пространството. Коментарите са положителни, особено за топлите думи на Папата към ромите, както и радостта и автентичността на срещата. В словото си Бенедикт ХVІ засегна много аспекти, като „холокоста”, приемането и интегрирането на ромите, почтеността, труда и вярата, но основните са три: един народ, който заслужава по-голяма справедливост; народ, който показва знаци на прогрес и затова трябва да се стимулира и народ, който Църквата няма да изостави и винаги ще придружава.

„За първи път ромите се срещат във Ватикана с един Папа и това е жест който показва голямото внимание на Църквата към тях”, заявява проф. Андрея Рикарди, основател и ръководител на Общността Свети Егидий. „Ромите не са някакъв призрак, който трябва да плаши нашите градове: те са мъже, жени и деца като нас”, казва Рикарди и посочва пътя за тяхната интеграция в големите градове, като Рим. „Нашата идея е, че с ромите може са се съжителства, ако им се предостави дом, помощ за децата и тяхното образование и разбира се да се инвестира в младите, защото ромите са един млад народ”. Все пак, той не скрива съществуванието на известен расизъм: „Съществуват антиромски настроения, което е смес от стари предразсъдъци и нови предразсъдъци на изплашените европейци”.

Особено впечатление от срещата във Ватикана направи свидетелството на Чейя Стойка от Австрия, преживяла на 9 годишна възраст ужаса в концентрационния лагер Освиенцим и видяла с очите си смъртта на 200 роми. Ето какво заяви Стойка пред микрофона на Радио Ватикана: „Искам само едно нещо: към ромите да се обръща по-голямо внимание и повече уважение... ужасът от Освиенцим никога не трябва да се повтори. Защото може да последва нов Освиенцим! Ние сме цветя на този свят, които са потъпквани, измъчвани и убивани”.

Памела Суфер, млада ромска майка, лично благодари на Папата за приемането и изрази от името на всички ромски майки желанието техните деца да имат бъдеще: „Искам моите деца, както и за всички ромски деца, едно спокойно и мирно бъдеще в което да могат да растат и живеят с другите деца в Европа и по света без да бъдат изолирани и дискриминирани. Пред Господ не се чувствам различна и чужда. Знам, че хората гледат на външността, но Господ гледа сърцето”.

Атаназия Холубова е монахиня и живее в Словакия. В младежката си възраст среща един свещеник и посещава младежка християнска група, въпреки страха от комунистическите преследвания. Днес тя се занимава с пастирската дейност сред ромите и припомня жеста на ония, които за първи път са я срещнали с Божието Слово: „За тях нямаше значение ромския произход. Заедно участвахме всеки ден в светата литургия и се срещахме със сестрите. Тогава разбрах, че Господ ме зове да се посветя на Него. Разбрах, че ме вика, за да помагам на ромите да намерят пътя към Него и така да открият истинската радост. Вярвам, че много скоро Евангелието на Христовата любов ще достигне много наши братя и сестри, които все още не Го познават и могат да бъдат истински свидетели на Майката Църква”.

dg/ rv