Петдесятница. Бенедикт ХVІ: да просим от Светият Дух нови мисионерски звания

Петдесятница е знак на общение и любов по-силна от разделенията. Чрез Светия Дух, дарен ни от Исус, се отварят нови граници, които ни приближават едни към други. Без Светия Дух, „Църквата би се превърнала в чисто човешка организация, утежнена от нейните собствени структури” и затова, тя трябва винаги да подържа жив спомена за нейното начало, за "изненадващото нахлуване в нейния живот на огъня на Светия Дух", който я превръща в мисионерка, възвестяваща радостната вест за спасителното дело на Исус Христос. Това казва Бенедикт ХVІ за празника Петдесятница, който Църквата чества на 12 юни, възпоменавайки слизането на Светия Дух над учениците, но и за да призове съвременните вярващи да станат несутрашими свидетели на Христос.

„Мисията обновява Църквата, укрепва вярата и християнската идентичност”. Това пише Бенедикт ХVІ в тазгодишното Послание за Световния ден за Мисиите, цитирайки откъс от “Redemptoris Missio” на Блажен Йоан Павел ІІ с който желае да подчертае мисионерското естество на Църквата. Като последствие от това, пише Папата, Църквата „не може никога да се затвори в себе си”. Християните, подобно на учениците по време на вечерята при Горницата, потиквани от Светия Дух са призвани да възвестяват Благата Вест:

„Църквата трябва винаги и отново да се превръща в онова, което тя е: трябва да отвори границите между народите и да разруши бариерите между класите и расите. В нея не може да има забравени или презрени (…) Вятъра и огъня на Светия Дух трябва неспирно да отварят онези граници, които ние хората продължаваме да издигаме между нас; трябва винаги и отново да преминаваме през Вавилон, от затвореността в нас самите към Петдесятница”. (Проповед за Петдесятница, 15 май 2005)

Задължението на Църква е „непрестанно да предава” божествената любов „благодарение на живителната дейност на Светия Дух”, посочва Бенедикт ХVІ по повод 40 години от съборния декрет “Ad Gentes”. Поради това, подчертава Папата, всеки християнин трябва да бъде мисионер, всеки кръстен е призван да възвестява Евангелието на всички народи. Това не е „нещо факултативно, а е същинското призвание на Божия Народ”:

„Възвестяването и свидетелстването на Евангелието са първото служение, които християните могат да дадат на всеки човек и цялото човечество, защото те са призвани да предават на всички Божията любов, която се изяви в своята пълнота в единствения Изкупител на света, Исус Христос”. (Аудиенция за 40 години от Декрета “Ad Gentes”)

От друга страна, подчертава Папата, мисионерските усилия трябва да се съчетаят и хармонизират с диалога:

„Днес Църквата е призвана да се съпоставя с нови предизвикателства и е готова да диалогира с различни култури и религии, търсейки да изгради заедно с всяка личност с добра воля мирното съжителство между народите”. (Аудиенция за 40 години от Декрета “Ad Gentes”)

Съживени от Светият Дух, ние сме призвани към мисията. Това задължение, посочва Светият Отец, „изисква търпение и прозорливост, смелост и смирение, вслушване в Бог и бдително разграничаване на знаците на времето”:

„Мисионерския дух на Църквата не нищо друго освен силното желание да предаваме на другите радостта, която ни е дарена. Нека тя бъде винаги жива в нас и да озари света в неговите терзания”. (Слово към Римската Курия, 22 декември 2008)

svt/ rv