Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: европейските нации трябва да защитават семейството
основано на брака
Европа не трябва да се страхува от Бог, а да съхранява и обновява своите християнски
корени: това каза Папата на днешната генерална аудиенция, която посвети на своята
визита в Хърватия на 4 и 5 юни по повод Националния ден на католическите семейства.
Бенедикт ХVІ припомни основните моменти от визитата и особено на ролята на християнското
семейство в Църквата и съвременното общество:
„В днешна Европа, народите
със здрава християнска традиция имат специалната отговорност да защитават и насърчават
стойността на семейството основано на брака, което остава основен елемент в образователната
и обществената области. Това послание има особено значение за Хърватия, с нейното
богато духовно наследство, която очаква да бъда присъединена към ЕС”.
Папата
се спря на голямата литургия на хиподрума в Загреб с хърватските семейства и посочи,
че „пред умножаването на разделенията и разводите, съпружеската вярност остава най-значимото
свидетелство на Христовата любов”. Това свидетелство е и „първото възпитание във вярата”:
„От
него децата възприемат без думи, че Бог е вярна, зачитаща и милосърдна любов. Вярата
в Бог, която е Любов, се предава преди всичко чрез свидетелстването на вярната съпружеска
любов, която се изразява в любов към децата, които са плод на тази любов.
Но тази вярност не е възможна без Божията благодат и без помощта на вярата и Светия
Дух”.
Припомняйки молитвеното бдение, което проведе с хърватските младежи
на централния площад в Загреб, Бенедикт ХVІ каза, че радостта от вярата идва от „откритието,
че Бог пръв ни обича”:
„Това откритие ни помага да се чувстваме винаги
Негови ученици, а с това винаги млади по дух! По време на бдението това тайнство
бе изживяно чрез молитвата и евхаристичното обожаване: мълчание в което нашата същност
се срещна заедно с Христос, намирайки своята пълнота. Така, моя призив за следване
на Исус, бе ехо от Неговото Слово към сърцата на младите”.
Папата припомни
и молитвата пред гроба на Блажен Алоиз Степинац, заедно с хърватските епископи и свещеници,
който „в името на Христос смело се противопоставя на нацисткия произвол, а след това
и на комунистическия режим”. В светлината на неговото свидетелство, Бенедикт ХVІ
насърчи хърватските презвитери към „обновен апостолически устрем”. По примера на големия
учен, йезуита Рудер Бошкович, изобретател на ахроматичния телескоп и предшественик
на съвременния атомизъм, живял преди три века, но чието духовно и богословско наследство
остава и днес актуално:
„Още веднъж, пред всички нас изпъкна дълбокото
призвание на Европа, което се състои в съхраняването и обновяването на онзи хуманизъм,
който се базира на християнските корени и може да се нарече „католически”, тоест всеобщ
и цялостен”.
Европа има нуждата от „хуманизъм, който поставя в центъра
съзнанието на човека, неговата откритост към трансцедентното и същевременно към историческата
реалност; хуманизъм, готов да вдъхнови различни политически проекти, но всички насочени
към изграждането на същностна демокрация, основана на етическите ценности, заложени
в самата човешка натура”. Оттук Папата посочи и кое е „най-голямото предизвикателство”
за европейските народи:
„Не страхувайте от Бог, от Бога на Исус Христос,
който е Любов и Истина и който не отнема нищо от свободата, а я насочва към нейната
същност и разкрива хоризонта на безрезервната надежда”.
По традиция, в
края на аудиенцията Папата отправи поздрави към различните присъстващи поклоннически
групи и припомни, че идната неделя Църквата чества големия празник Петдесятница:
„Призовавам
ви скъпи младежи, да се уповавате на Светия Дух, който ще ви направи неустрашими Христови
свидетели. Нека Светия Дух Утешител помогне и на вас скъпи болни, за да приемете с
вяра тайната на болката и я предложите за спасението на всички хора. Нека Светия Дух
ви подкрепя и вас скъпи младоженци, за да изградите вашето семейство на здравата основа
на Евангелието”.